Войната във Виетнам безспорно е една от най-кървавите в съвременната човешка история. Но едни смели и безразсъдни момчета до голяма степен са били безсмислена жертва– тунелните плъхове.
Ето и тяхната история:
Виетнамските сили са прокопали над 250 километра тунели. Тази мрежа свързвала села и градове. В тунелите се организирали сбирки и тренировки, на практика там живеели много от „войниците”.
Тези съоръжения спомогнали за провеждането на военни операции от страна на комунистическите сили. Въпреки че американците, австралийците и новозеландците твърдят, че знаят за съществуването на такива скривалища, те пренебрегнали техният размер и значение.
Вижте как виетнамските умове са се справили със своите врагове, какви капани са използвали и как са оцелели.
КЪДЕ СА БИЛИ ТУНЕЛИТЕ И КАК СА СЕ ПОЯВИЛИ „ПЛЪХОВЕТЕ”?
По време на Втората световна война, виетнамците били първите, които се сетили, че трябва да изградят тунели, за да се справят с японската инвазия. През 40-те и 50-те години на миналия век, виетнамците разширили тези тунели, за да скрият партизаните. Те се борели срещу френските колонии.
Майор Нгуен Квот – офицер, който прекарал десет години в тези тунели, отбелязал, че до 1948г. „във всяко семейство, във всяко село и във всеки град имало тунел”.
До пристигането на американската армия имало над 200 километра тунели.
Първоначално войниците от САЩ използвали ловни кучета, за да открият враговете си. След като виетнамците се усетили накъде отиват нещата, решили, че ще използват същия сапун, с който се миели американците.
Така те миришели по един и същи начин и кучетата не можели да ги открият. Американските войници, отчаяни от провала на четириногите си колеги, решили да предприемат алтернативни мерки.
Американците често обстрелвали от въздуха виетнамците, опитвайки се да избият всичко, което се движи.
Бомбите предизвиквали земетресения, които разрушавали тунелите, а много виетнамци умирали под земята. Американците използвали и преносими турбини, чрез които пускали газ в тунелите, причинявайки мъчителна смърт на враговете си. Друг метод, използван от американците, било наводняването.
Но не всички тактики се радвали на успех. Американците не можели да осъзнаят, че тунелите имали няколко разклонения и врати, чиято цел била именно да предотвратят подобни смъртни заплахи. Виетнамските инженери проектирали вентилационни шахти на всеки 20-30 метра и трапове, а тунелите били построени на зиг-заг, което помагало да се избегнат куршумите.
Тунелите били широки около 120 см. и около метър високи.
КОИ СА ТУНЕЛНИТЕ ПЛЪХОВЕ
Сигурно ще се изненадате, но тунелните плъхове били доброволци. Защо са се излагали на подобна опасност, едва ли има човек, който да знае със сигурност.
Като цяло „плъховете” трябвало да бъдат много смели, разумни и любознателни. Много войници смятали, че те били и малко луди…
В повечето случаи тунелните плъхове били инженери, пехотинци, кавалеристи или химици.
Американците обикаляли тунелите по двойки – единият войник вървял около 5 метра пред другия, като по този начин се свеждала до минимум вероятността от смърт или нараняване, ако техният лидер активира капан или мина.
ТАКТИКИ
Тунелните плъхове били използвани при определени ситуации. Всеки отряд имал различен начин на действия. Единственото общо между тях било веруюто: „първо стреляй, после питай”. Те обаче знаели, че трябва да пестят куршумите и затова стреляли само 3, после пренареждали, за да не може врагът им да разбера кога им е свършил пълнителя.
ТРЕНИРОВКИ
Като цяло тунелните плъхове почти не преминавали обучение. Все пак се учели на ръкопашен бой. Освен това им обяснявали как да действат с химическо оръжие, как да чертаят карти, как да оказват първа помощ и как да хвърлят гранати.
ЕКИПИРОВКА И ОРЪЖИЯ
Стандартните оръжия, носени от повечето пехотинци, се оказали неподходящи за употреба в тунелите.
Заради необходимостта от светлина, „плъховете” били принудени да се научат как да стрелят с една ръка, докато с другата държави фенер. Затова често избирали пистолети.
Затова през 1966г. им раздавали комплект от оръжия, които да използват в мисиите си. Това снаряжение включвало Сълзотворен газ, гранати, репеленти срещу насекоми, маски, полеви телефони, компас, сонда, фенерче, инструменти и пистолет.
КОЛКО УСПЕШНИ БИЛИ?
САЩ провели две големи кампании в търсене и унищожаване на тунелната система на Виетнам – и двете неуспешни.
Виетнамците много бързо възстановявали щетите и продължавали да копаят, сякаш нищо не се е случило. Това било от изключително значение и до голяма степен предопределяло „успеха“ на тунелните плъхове.
Оцелели от онова време обясняват, че под земята били сглобени всички необходими съоръжения, използвани за офанзивата на град Тит през 1968г. Това нападение често се приема от историците като повратна точка за американското участие във войната във Виетнам.
Фенерчетата, за които споменахме и по-горе, много често издавали местонахождението на „плъховете” и водели до тяхната гибел.
Излишно е да казваме, че много от американците, които влизали в тунелите, в крайна сметка умирали. Точната цифра обаче остава неизвестна. Според американското правителство в резултат на войната във Виетнам загинали 58 220 американци. Войната отнела живота на над 200 000 съюзнически войници.
