Достоизвестният вече режисьор Евгений Михайлов ме покани през лятото в предаването си „Минало (не)свършено“. Темата беше политиката на БКП спрямо турците. Евгени си имаше вече заснет материал на фона на остров Белене, който ние с писателя Ванцети Василев, чийто баща също е бил затварян в лагера, коментирахме в студиото.
Евгени показа тежки разкази на хора, които действително са били мачкани заради отказа да си сменят имената, хора, които по нищо не приличат на Ахмед Доган, свестни и добри турци, но преди всичко човеци и много повече българи от гънещите се пред партията и Русия патриоти.
Мисля, че едно от най-тежките комунистически престъпления, след изтреблението на българи, е това, което Живков и БКП направиха с турците в България. Те прекъснаха един естествен процес на национално спояване , при който турците ставаха все по-интегрална (извинявам се за купешката дума) част от българската нация и ги превърнаха в страхуваща се и поради това враждебна част от нас.
Нямам доказателства, но логиката води, че Възродителният процес е съчинен в Кремъл, а местните комунисти го проведоха буквално, тъпо и по начин, който направи България по-уязвима.
У нас към 89-а година имаше близо 1 милион турци, не знам колко се изселиха, но тези, които останаха, вече добиха друг „психоментален код“, както се изразява един бъдещ комунистически депутат.
Както и да е. Да карам нататък.
Говорихме, че поради турското робство у българите е наслоена вражда, силно негативно отношение, казано на новобългарски, към турците и основно към Турция. Поради същата причина. Страх. Дълбоко, генетично вкоренен страх от турското.
То е проникнало и в езика. Да потурчиш нещо на български значи да го погубиш, загубиш, да го затриеш. Не знам къде потурчих тая ваза, примерно.
Дадох този пример, а като излязохме, редакторката беше много впечатлена. Не от разказите за Белене, не от страданията на нормални хора. От потурчването.
Каквото и да правим, този страх от Турция и турците ще бъде с нас. Трябва да се научим да живеем с него, но без да мразим Турция.
Турция не се впечатлява от нашата омраза, както, впрочем, не се впечатлява сега и от холандската омраза. В Холандия, между другото, има близо 400 000 турци. Турция е фактор не само в българската политика. Също и в холандската, в германската, където има – никой не знае точно колко, но може би към 3 милиона турци, в Австрия, където живеят около 200 000 турци, в Швейцария също, там са най-малко, към 100 000.
Всяка от тези държави може да има хард политика спрямо Турция по две основни причини.
Първо, никога не е била в империята и няма обща граница. И второ, тези турци там са пришълци. Докато тук са кореняци.
Нямаме никакъв интерес, разумно, човешки, патриотично да се караме с турците.
Да не ме разберете погрешно и да ме налазите, че не съм патриот. Това не значи да даваме на Турция фандък. Не значи да отстъпваме. Но значи да не учим електората да мрази. Не само турците, но в случая – и тях.
Умно и хладнокръвно и да направим така турците да са горди, че са българи.
В това е майсторлъкът.
Другото е ура. И да живей България.
ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ
