През последните месеци в държавите на Балканския полуостров пламнаха събития, които напомниха за крехкия мир в региона. След края на Студента война в много от държавите, които преди това бяха в орбитата на бившия СССР, се съхраниха „носталгични“ настроения и новите демократични процеси трудно проправяха пътя си.
Първи в поредицата от горещи събития на Балканите бяха протестите в Сърбия. На 1 ноември миналата година козирка на сградата в Нови Сад се срути, като при инцидента загинаха 15 души.
Последва недоволство, което прерасна в последните дни в многохилядни протести в градове в цялата страна.
Към момента протестите са мирни и към момента на дневен ред оставката на президента Александър Вучич не е на дневен ред. Недоволството на гражданите е насочено към корупционните процеси в страната и има искания за справедливост и правосъдие.
На този фон подобни по характер протести започнаха и в Република Северна Македония, след като повече от 50 души намериха смъртта си при голям пожар в дискотека в град Кочани. В македонската столица и в други населени места се проведоха протести, отново насочени срещу корупцията, която взима човешки животи.
В интервю за ДЕБАТИ журналистът от Сърбия Сергей Иванов изрази мнение, че събитията в Сърбия имат потенциала да окажат регионален ефект.
От няколко месеца пък в Румъния расте напрежението около кандидатурата на проруския кандидат за президент Калин Джорджеску. От края на диктатурата на Чаушеску насам, Румъния нееднократно е преживявала държавни кризи.
Анулираните президентски избори от ноември 2024 година доведоха до сегашната, но тя не е просто поредната – никога преди крайнодесните, антизападни и проруски сили в Румъния не са имали по-силна подкрепа.
И никога преди от 1990 година насам румънското общество не е било толкова разочаровано, колкото сега.
В същото време в Турция беше проведен акция, която взриви крехкия обществен мир. Няколко години след опита за атентат на президента Реджип Тайип Ердоган, след който десетки хиляди държавни служители, общественици и журналисти бяха вкарани в затвора, властите подеха нова силова инициатива, като арестуваха най-сериозния опонент на президента на предстоящите в страната избори – кмета на Истанбул Екрем Имамоглу.
На този фон геополитическото пренареждане изглежда може сериозно да застраши крехкия мир на Балканите. Според някои балкански експерти вторият мандат на Доналд Тръмп би ослабил американските демократични стандарти в региона.
Според д-р Сенада Шело Шабич, оттеглянето на САЩ от ролята на стабилизатор би довело до „друго бъдеще“ за Балканите, където
националистически лидери биха видели в Тръмп съюзник
за провеждане на политиките си. Подобно поведение вече се наблюдава например в действията на сръбския президент Вучич, който дори призова за разследване от ФБР на твърденията за използване на звуково оръжие срещу протестиращите. Само няколко месеца преди това, когато загинаха граждани в Нови Сад обаче, ФБР не беше опция. Очевидно, че новото бюро, оглавявано от поддръжник на Тръмп, е по-приемливо сега.
Европейският съвет по външна политика предупреждава, че Тръмп би могъл да възроди опасни идеи като териториални размени между Сърбия и Косово, които застрашават регионалния мир.
Ердоган използва обстановката в страната за консолидация на властта чрез репресии срещу опозицията. Арестът на Истанбулския кмет Екрем Имамоглу и анулирането на неговата университетска диплома се интерпретират като опит да се блокира неговата кандидатура и да се легитимизира конституционна промяна, позволяваща на Ердоган да се кандидатира за четвърти мандат.
Това се допълва от военни споразумения с балкански страни (Албания, Косово, Северна Македония), които укрепват турското влияние в региона.
Балкански паралели: Сърбия и Северна Македония
Според анализите, националистите в Сърбия биха се възползвали от потенциална администрация на Тръмп, като възродяват спорни инициативи като Вашингтонското споразумение от 2020 г..
В Северна Македония също се наблюдава растящ авторитарен драйв, въпреки че процесът е по-скрит.
Руската пропаганда в Румъния се описва като „изключително мощна“, с първоначален успех, но неясни последици за бъдещето. Липсата на ясна стратегия за противодействие създава рискове за демократичните институции.
Тенденциите, които ще окажат влияние на Балканите идните месеци, са, на първо място – слабата международна подкрепа за демократични стандарти при администрация на Тръмп, но също авторитарни тенденции в държави като Турция, Сърбия и Северна Македония, които се възползват от геополитическата неопределеност.
Не на последно място сериозно въздействие ще продължи да оказва и руското влияние в Румъния, а и Сърбия, чийто президент не крие топлите си отношения с Владимир Путин.
Сценарий, при който Балканите може да бъдат възпламенени, не е неизбежен. Отсъствието на силни демократични гаранции и активното подхранване на националистически амбиции създават рискове за сигурността в региона.
