Новото сближаване между Анкара и Москва, материализиращо се в отмяната на руското ембарго за внос на турски стоки и изграждането на „Турски поток”, постепенно се пренася и във военнополитическата сфера. То намира израз в тясно взаимодействие на сирийския фронт, както и в намеренията на Турция да купи руски зенитноракетни комплекси С-400.
Особено последното кара наблюдатели да умуват дали Ердоганова Турция в стремежа си да се утвърди като регионална сила не е заложила на Москва като стратегически партньор за сметка на ангажиментите си към алианса.
В полза на тези разсъждения иде и доводът, че зрелищното турско-руско сближаване става след миналогодишния неуспешен опит за преврат срещу Ердоган, извършен и според него с повече или по-малко американско „съдействие”. А само преди още половин година Анкара и Москва бяха в остър конфликт, последван от санкции срещу Турция заради свалянето на руския СУ-25 над Сирия. И този танц „две напред, едно назад” силно озадачава САЩ и НАТО.
Заговорници?
„Москва и Анкара действат като ориенталски заговорници… По американските интереси в Сирия ще бъде нанесен агресивен удар. Путин и Ердоган вече са се разбрали… Путин ще е първа цигулка, Ердоган ще му акомпанира”, писа „Вашингтон Икзаминър” след общата пресконференция на двамата лидери в Анкара в края на септември.
Причината за този извод? По време на посещението на Путин двамата с Ердоган изразиха пълно съгласие за запазване на териториалната цялост на Сирия. Това означава, че Ердоган е кандисал Башар Асад да остане на поста си, че Москва и Анкара ще продължат унищожаването на ИДИЛ и модификациите на Ал Каида и лека-полека ще си разпределят Сирия на зони на влияние. Като елементи от тази схема Турция ще прекрати подкрепата си за антиправителствените бунтовници, а в замяна Москва – засега – ще спре подкрепата за кюрдите в стремежите им към независимост и държавност.
Сякаш за да дразни още повече Запада, на пресконференцията Ердоган неведнъж подметна, че често си говори по телефона с Путин и многократно го нарече „приятел” и дори „скъп приятел”. Всичко това дава основание на западни анализатори да правят извода, че Турция, водещ американски съюзник в НАТО и с втора по големина армия в блока, днес твърдо застава рамо до рамо с Кремъл.
Благодарение на съгласието между Ердоган и Путин, благодарение на любовта между Москва и Анкара войната в Сирия е на път да приключи. Зад тази любов е скрит план, това е ясен сигнал – Западът е предупреден… Политиците в Европа и в САЩ се опасяват, че Турция може да обърне гръб на Запада и да се насочи към Русия, отбелязва германското сп. „Шпигел”.
„Стратегическа дълбочина”
Но има ли искрени намерения за „ТюркЕкзит”? Има, отговарят анализаторите. Най-недвусмислен сигнал за това те виждат в покупката на С-400. И добавят, че отношенията между Анкара и Запада от доста време, но особено след опита за преврат срещу Ердоган, са в криза, редица държави-членки на НАТО са обезпокоени от авторитарното му управление.
На свой ред Ердоган обвинява партньорите в подкрепа на врагове на Турция – действащата на нейна територия Кюрдска работническа партия (ПКК), която Анкара смята за терористична организация, както и на последователите на проповедника Фетула Гюлен, който на 15 юли 2016 г. с американска подкрепа уж се опита да свали Ердоган от власт.
Допълнително масло в огъня наля решението на президента на САЩ Доналд Тръмп да достави въоръжение на сирийските Кюрдски сили за самоотбрана (клон на ПКК) в борбата им с ИДИЛ. Всичко това тласка Ердоган да се сближава с Русия, да покаже на САЩ и на Запада, че бъдещето му не зависи от тяхната „добра воля”. Че Турция наистина разполага със „Стратегическа дълбочина” (фундаменталният труд на доскорошния съратник на Ердоган, бивш външен министър и премиер Ахмет Давутоглу) и винаги може да намери други партньори.
„Другите партньори” са особено необходими, след като Турция не успя да се справи с Асад в Сирия. И сега главният й интерес е насочен срещу опитите на кюрдите да извоюват своя държавност там и/или в Ирак, която в перспектива да застраши турската териториална цялост. И тук дюшеш идва Путин – нали има съвпадение на интересите. „Не случайно Русия заяви, че с помощта на Турция войната в Сирия скоро ще приключи”, отбелязва Том О’Конър в „Нюзуик” след като руският президент в Анкара „се присъедини към Ердоган в осъждането на кюрдския регионален сепаратизъм в Северен Ирак”.
Не само западни медии обсъждат възможността Турция да напусне алианса. С още по-голяма охота за това пишат руски издания. Като причини за евентуалния разрив „Правда” например посочва не само факта, че САЩ отказват да предадат Гюлен, но и все по-сложните отношения на Ердоган с водещи европейски членове на НАТО.
„Берлин заяви, че заради влошената ситуация с правата на човека в Турция спира износа на оръжие за нея и че разглежда въпроса за включването й в списъка на държави, които представляват потенциална заплаха за сигурността на Германия.
Отношенията със Запада се изостриха и след като редица страни (б.а. пак Германия, но и Австрия, Холандия) в навечерието на референдума н Турция забраниха на турски министри да агитират сред турската диаспора в полза на Ердоган”, пише „Правда”. А в придобиването на руска военна техника (С-400), несъвместима с натовската система за отбрана, вестникът вижда сериозна крачка на Турция към създаване на независима армия и голямо предизвикателство към НАТО. Което е „изгодно за Русия, тъй като алиансът може да бъде напуснат от най-боеспособната армия на НАТО в Европа – турската”, вещае „Правда”.
Претенциите са взаимни
От турска страна все по-често се чуват гласове с искане за напускане на НАТО, пише във „Военное обозрение” Екатерина Чулковская. Тя цитира депутата от управляващата Партия на справедливостта и развитието Шамил Тайар, който нарекъл НАТО „терористична организация, участваща в операции срещу Турция”, и Ердоган, който в края на юни обвини съюзниците, че си сътрудничат с терористи (б.а. – сирийските кюрди) и нарече това „грубо нарушение на нормите и принципите на Северноатлантическиа алианс”.
Чулковская изтъква като пример за кризата в отношенията с НАТО и факта, че Турция на практика прогони германските военни от турската ВВС база Инджирлик и Германия беше принудена временно да спре участието си в антитерористичната операция в Сирия. Причината бе, че на турските власти не им хареса решението на Берлин да предостави убежище на военни, които Анкара обвинява в участие в опита за преврат срещу Ердоган.
На свой ред и НАТО има немалко претенции към Анкара. Но за разлика от турската страна предпочита да заема изчаквателна позиция и не бърза с публичните обвинения. Един от главните източници на безпокойство е сегашното състояние на турската армия в резултат на масовите арести и чистки след опита за преврат, твърди „Военное обозрение”. И цитира турския в. „Хюриет дейли нюз”, според който две седмици до преврата турската армия е наброявала над 518 000 души, а сега – само 355 000. Генералите са намалели с една трета, остър е недостигът от военни пилоти, всичко това изпълва съюзниците от НАТО с неприятни очаквания.
Енигмата С-400
Най-голяма тревога в НАТО предизвиква анонсираната сделка за С-400. Няма общо мнение сред западните експерти за тази сделка, отбелязва „Военное обозрение”. Някои дори смятат, че преговорите с Москва за С-400 са необходими на Турция само за да накара натовските си съюзници да „нервничат” и е демонстрация на независимост. Други не изключват, че преговорите са нужни на турците по прагматични съображения: да подбият цената на аналогични западни системи, преди да ги купят.
Дали обаче изобщо ще се стигне до сделка?
Всички очакваха на пресконференцията си Путин и Ердоган да кажат поне няколко изречения за доставката на С-400, да научат подробности как така натовска държава купува такива модерни руски оръжия като С-400. Но не би. Двамата не отрониха и дума по темата, въпреки че по-рано Ердоган каза за С-400: „Ние вече внесохме авансова сума”.
Оскъдни детайли се прокраднаха от руска страна след визитата на Путин. Оказва се, че Москва категорично отказва да сподели с Турция технологията за производство на това оръжие. Т.е. намеренията й са „само” да продаде ракети за 2,5 млрд. долара, без обаче турската страна да може да произвежда или дори да усъвършенства тези системи, каквито явно са били намеренията. А това може да постави под въпрос доставките изобщо.
Реални ли са при това положение опасенията, че Турция може да напусне НАТО? Искрени ли са турските закани на фона на развиващото се сближаване с Русия? Отговорът е отрицателен. Вероятно става дума за блъфове, които могат да преминат и в шантаж. За игра на няколко фронта – сега с Москва, утре защо не и с Пекин.
Политиката на Ердоган едва ли е насочена към рязък завой и напускане на НАТО. Заиграването с Русия сега действително е от негова полза. Но то, както и конфликтите с отделни натовски държави, цели да покаже на съюзниците значимостта и независимостта на Ердоганова Турция, която въпреки чистките притежава втората по численост армия в алианса и иска да бъде водещ регионален фактор, взимащ самостоятелни решения. Един от примерите за проява на такава самостоятелност (освен действията в Сирия) е подкрепата, която се оказва на Катар, изолиран от другите мюсюлмански съюзници на САЩ. Турция заяви, че не само няма да изостави „катарските братя”, но създава там своя военна база.
А НАТО и Америка ще търпят своеволията на Ердоган заради „Стратегическата дълбочина” на Турция, разположена в региона на размирния Близък изток, в съседство с винаги съмнителната Русия и на важния кръстопът между Азия и Европа.
Ако НАТО скъса отношенията с Турция, тя ще се преориентира на Изток и това няма да отговаря на стратегическите интереси на алианса, заяви за „Файненшъл таймс” доскорошният генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмунсен. Самата Турция едва ли е заинтересована от разрив: икономиката й ще остане изключително обвързана със Запада, колкото и рускини да се припичат на плажовете в Анталия.
