Днес се провеждат предсрочните президентски избори в Турция, в условия на извънредно положение, които ще се окажат решаващи за бъдещето на страната. Преди няколко месеца настоящият държавен глава на Южната ни съседка Реджеп Ердоган обяви, че те ще се проведат с цяла година по-рано.
Анализаторите са категорични, че този ход на Ердоган е с цел по-бързо да се установи неговата еднолична власт. Друга причина за провеждането на изборите по-рано е задълбочаващата се криза в страната и падането на турската лира.
Изходът от изборите ще има решаващо значение и за настоящия държавен глава Реджеп Тайип Ердоган. От политик, който направи своята родина икономически силна регионална държава, стремяща се да стане член на Европейския съюз, Ердоган през последните няколко години се трансформира в авторитарен лидер, чието действия все по-често предизвикват критика и недоволство.
Турското общество, което исторически се състои от различни етнически и религиозни групи, е разделено на два лагера – на привърженици и на противници на Ердоган.
Право на глас имат около 60 милиона турски граждани. Последните допитвания до общественото мнение показват, че почти половината от избирателите подкрепят Ердоган, който е на власт вече 16 години, и неговата Партия на справедливостта и развитието /ПСР/. Останалите 50% поддържат други политически сили и желаят края на управлението на настоящия президент.
През изминалото десетилетие Ердоган успя да отстрани от пътя си всички възможни конкуренти, сериозно усилвайки своите позиции. Целта на турския президент на настоящите избори е да получи контрол върху законодателната, съдебната и изпълнителната власти.
Ердоган възнамерява да въведе президентска република. За тази цел той проведе през 2017 г. референдум за конституционна реформа. Наляво и надясно той хвали своя план, който предвижда съставянето на правителството, включително назначаването на министрите, да се прави от президента, а не от парламента. Същото се отнася до назначенията в службите за сигурност и армията.
Основен конкурент на Ердоган за президентския пост е кандидатът от Народно-републиканската партия Мухарем Индже. Вчера в негова подкрепа на митинг се събраха 5 млн. турци. Високата подкрепа спрямо Индже дава надежда на опонентите на настоящия президент, че Ердоган няма да бъде избран още на първия тур.
Определена роля може да изиграе и прокюрдската Партия на демократичните народи /ПДН/. Управляващите от ПСР я смятат за представител на забранената Кюрдска работническа партия /ПКК/, която дълги години се намира в състояние на въоръжен конфликт с турската армия.
Хиляди членове на ПДН през последните години бяха хвърлени в затворите по заповед на Ердоган. Кандидатът за президент от ПДН Селахатин Демирташ води своя кампания от затвора. Той се ползва не само с подкрепата на кюрдите, но и на турските леви. Ако ПДН успее да попадне в парламента, партията ще се утвърди в турския политически ландшафт. Но ако двете коалиции нямат нужда да се притесняват от 10% бариера, то ПДН трябва първо да я преодолее. На предходните избори това не се случи.
Опозицията е разтревожена от това, защото ако ПДН не влезе в парламента, от 60 до 70 мандата ще отидат допълнително към управляващата ПСР, която в такъв случай ще получи стабилно мнозинство.
