В пореден неуспех за Турция в усилията й да укрепи финансирането си по време на избухването на COVID-19, Европейската централна банка (ЕЦБ) отхвърли искане от централната банка на страната за суап линии, съобщи „Ахвал Нюз“.
Искането, първоначално отправено миналия месец, е отхвърлено, съобщи „Ахвал“, позовавайки се на неидентифициран източник.
През последните два месеца Турция е изправена пред значителен финансов натиск поради пандемията от коронавирус, която удари износа й, туристическата й индустрия и оказва значителен натиск върху турската лира.
Централната банка на Турция е използвала десетки милиарди долари от валутните си резерви през последните два месеца, за да защити лирата на валутните пазари, намалявайки запасите си от кеш до около нула. През април тя подаде молба във Федералния резерв на САЩ за суап линии, но изглежда много малко вероятно да се споразумее поради обтегнати дипломатически връзки между Анкара и Вашингтон. Турското правителство ще се нуждае от силно одобрение от президента на САЩ Доналд Тръмп, за да получи финансиране от Федералния резерв, според бивш член на комисията на Фед.
Във Вашингтон има значителна съпротива срещу разширяване на доларовите суап линии, заяви Уилям Дъдли, заместник-председател на Комисията по парична политика на САЩ между 2009 и 2018 г., за „Ройтерс“ в сряда.
Нетните валутни резерви на Турция възлизат на по-малко от 30 милиарда долара и може да са на минус при изваждане на пасивите, които включват валутни суапове с държавни банки, използвани за защита на лирата. Валутата падна до рекордно ниското ниво от 7,269 за долар миналата седмица.
Лирата се търгуваше за 6,96 за долар днес, падайки под ключовото психологическо ниво от 7 спрямо американската валута. Големи финансови институции като „Goldman Sachs“ предупредиха, че лирата може да отслабне значително, ако Турция не възстанови доверието на инвеститорите.
Освен че изразходва голяма част от валутните си резерви, турската централна банка намали лихвените проценти до едноцифрени от 24% през юли миналата година.
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган отхвърли призивите на някои инвеститори и икономисти Турция да подпише договор за заем с Международния валутен фонд, за да облекчи финансовото си състояние.
Бюджетният дефицит значително се е разширил през последната година. Промишленото производство на Турция падна на годишна база с 2% през март. Месечното индустриално производство спадна със 7,1% като надвиши свиванията, отчетени след валутна криза през 2018 г., показват данни, публикувани от Турския статистически институт. Много фабрики в Турция временно спряха производството си, след като правителството обяви първия случай на коронавируса на 11 март. Президентът Реджеп Тайип Ердоган заяви, че „колелото на икономиката трябва да продължи да се върти“, но рязък спад в търсенето на турски стоки от чужбина и от местните потребители доведе компаниите до принудата да намалят продукцията.
Международният валутен фонд прогнозира свиване на икономиката на Турция от 5% тази година. Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) заяви тази седмица, че икономическата продукция вероятно ще се свие с около 3,5% през 2020 г., но прогнозата зависи от това колко бързо се облекчават мерките за социално дистанциране.
Правителството на Ердоган обяви облекчаване на блокирането в цялата страна, като много работници и служители се завърнаха на работа тази седмица.
