Израелски учени успяват да предотвратят влошаването на паметта при опитни животни, което дава нови перспективи за ранно откриване и предотвратяване на симптомите на Алцхаймер, предаде израелската новинарска агенция ТПС.
Проучването на Телавивския университет разкри метод, който може да открие Алцхаймер по време на сън или анестезия в предсимптоматичен стадий до 20 години преди появата на симптомите на деменция. Това ранно откриване може да доведе до революция в подходите за лечение и да подобри значително резултатите за пациентите.
Проучването идентифицира необичайна мозъчна активност в хипокампуса (ключов регион в мозъка за паметта и ученето) по време на анестезия и сън. Тази повишена активност, която е резултат от дестабилизирането на невронните мрежи, предшества появата на симптомите на Алцхаймер. Като се насочват към малко ядро в таламуса, отговарящо за регулирането на състоянията на сън, учените успяват да потиснат тази необичайна активност и да предотвратят влошаването на паметта при животни.
„Още 10-20 години преди появата на известните симптоми на влошаване на паметта и когнитивния упадък в мозъка на пациентите бавно и постепенно настъпват физиологични промени“, каза Шири Шуоб, която е ръководител на проучването.
„Налице е натрупване на амилоид-бета отлагания и анормални натрупвания на тау протеин, намаляване на обема на хипокампуса и др. Нещо повече, около 30 % от хората, при които при аутопсията е установена патология, типична за болестта на Алцхаймер, не са развили типичните симптоми на болестта през живота си. Следователно изглежда, че мозъкът има, макар и ограничена, способност да се предпазва от уврежданията на болестта“, обяснява тя.
Професор Инна Слуцки заяви, че „използването на дълбока мозъчна стимулация за потискане на това ядро не само потиска епилептичната активност по време на анестезия, но и предотвратява загубата на памет след това“.
Дълбоката мозъчна стимулация е процедура, използвана за лечение на различни неврологични симптоми, особено тези, свързани с двигателни нарушения като болестта на Паркинсон, есенциален тремор, дистония и някои случаи на епилепсия. Тя включва имплантиране на електроди в определени области на мозъка и свързването им с устройство, подобно на пейсмейкър, което генерира електрически импулси. Тези импулси регулират необичайната мозъчна активност и помагат за облекчаване на симптомите.
Учените отбелязват, че лечението с дълбока мозъчна стимулация, приложено по време на предсимптоматичната фаза, ефективно предпазва животните от загуба на паметта по време на симптоматичната фаза на Алцхаймер. Това предполага потенциална терапевтична стратегия за намеса в ранните етапи на развитие на болестта.
„Физиологичните промени в мозъка настъпват много преди появата на симптомите на Алцхаймер. Нашето проучване показва, че мозъкът притежава механизми за предпазване от уврежданията на болестта, макар и ограничени“, каза Шуоб.
Проучването хвърля светлина и върху връзката между патологията на Алцхаймер и постоперативната когнитивна дисфункция (ПКД) – състояние, разпространено при възрастни хора, които са претърпели операция. ПКД може да се прояви като нарушения в паметта, вниманието и скоростта на мисленето. Симптомите са сходни с тези на болестта на Алцхаймер, но са временни и продължават седмици или месеци в зависимост от възрастта на пациента, анестезията, други лекарства и други фактори. Проучванията биха могли да доведат до по-добри резултати при хирургични операции, особено при възрастните хора.
Сега учените се стремят да превърнат своите открития в клинични изпитвания с участието на хора.
Още международни новини – четете тук
