„За тази година увеличението в бюджета на БАН, който идва директно от държавата, а не от проекти, е само 2 млн. лв., което стига само за увеличаване на минималните заплати и осигурителни праг. Няма никаква инвестиция в наука Ние сме обидени от това, което се предлага“, каза председателят на академията акад. Юлиан Ревалски пред бТВ.
„Бюджетът на една организация като БАН има два стълба – единият идва по линия на държавата, така наречената субсидия. Тя е предназначена за поддръжка на научния потенциал, който е част от суверенитета на една държава. Има втори стълб на финансиране – проектното, което служи за поддръжка на инфраструктурата на академията. Финансирането от държавата е важно, защото то осигурява устойчивото развитие на организацията“, каза акад. Ревалски.
По думите му БАН е на нивото на своя френски еквивалент и колко са ценни учените се е видяло по време на пандемията. България все още е достигнала обещаното ниво от 1% от БВП да отива за наука, каза ученият. Според него с този бюджет „се получава разделението между учените в БАН и в университетите“. Един асистент в академията взема 940 лева, а в университетите минималното възнаграждение за същата позиция е 1300 лева.
„Така е ясно, че никой млад учен няма да търси работа в БАН“. „Науката е напълно игнорирана в този бюджет”, заяви акад. Ревалски. По въпроса дали и как ще протестират учените, той заяви, че като председател на БАН не може да даде отговор, но това може да бъде решено от синдикатите в академията.
По рано днес в интервю за БГНЕС темата коментира и директорът на Института за изследване на изкуствата при БАН, Емануел Мутафов. Той заяви, че бюджет 2022 бетонира мизерията на БАН, а настоящото правителство продължава с политиката на постепенно унищожаване на най-старата институция в държавата, възникнала още преди Освобождението на България. Той изтъкна, че професорите от БАН получават по-ниски заплати от стартиращите учители, в което няма никаква логика.
Това беше и основният спорен въпрос днес по време на обсъждането на бюджета за образование в ресорната парламентарна комисия. В крайна той беше приет с 11 гласа „за“ и 6 „против“. Депутатът от ИТН Андрей Чорбанов отбеляза, че парите, които са предвидени за наука са малко, а Деница Сачева от ГЕРБ обърна внимание и на големия дисбаланс между заплащането в училищното образование и на това във висшето образование и БАН. Министърът на образованието Николай Денков призна, че подобен проблем има. По думите му основание за увеличението на парите за БАН има, но то трябва да е обвързано с конкретни резултати.
Мислим парите да се насочат към изпълнение на определени индикатори или към млади учени“, каза той с уточнението, че предстоят още обсъждания. Освен това Денков се защити с твърдението, че както учените в БАН, така и преподавателите в университетите имат допълнителни възможности за намиране на финансиране. Той също така увери, че в следващата Оперативна програма ще има средства за научни изследвания.
