Украйна напредва в руска област и обратното – Русия напредва в украинска. Украйна търси попълнения за армията си, а в Русия изчезват наборници. Как изглежда ситуацията на фронта към днешна дата?
До този уикенд западното течение на река Сейм, която тече през руската Курска област на запад към Украйна, се пресичаше от три ниски двулентови моста.
От 20 август тези три моста вече са непроходими, след като бяха частично разрушени от поредица украински атаки. Това създаде сериозни проблеми за руските сили, борещи се да овладеят разширяващото се от две седмици нахлуване на Украйна в Русия.
Действията на украинската армия зашеметиха Русия, изненадаха Запада и промениха хода на руската инвазия. Крайната им цел все още не е напълно ясна, като според думите на украинския президент Володимир Зеленски поне едно от намеренията е да се създаде буферна зона. Съветникът му Михайло Подоляк пък каза, че офанзивата може да осигури по-добра позиция на Украйна при евентуални мирни преговори.
В същото време около 400 км на юг руските сили са на път да превземат Покровск – град, чието падане ще застраши украинските линии за снабдяване и логистика по цялата фронтова линия в Донбас.
Всички погледи гледат към Курск
Последният път, когато Украйна извърши настъпателна маневра, която пренареди бойното поле, беше в края на 2022 г. – в Харковска и Херсонска области. Миналата година се опита да осъществи още по-амбициозна контраофанзива, но безуспешно.
Този път нахлуването в Курск изненада наблюдателите, макар да не е ясно дали то ще преначертае бъдещето на войната.
Смята се, че повече от 1000 войници, включително някои от най-опитните украински подразделения, подкрепени от танкове и тежко въоръжение, са участвали в първоначалния набег на 6 август, който бързо преодоля недостатъчно укрепената гранична отбрана. Съобщава се, че оттогава броят на украинските войски е нараснал неколкократно.
Според украински и руски официални лица, анализатори и разузнавателни данни украинските войски са били забелязани да копаят укрепени отбранителни позиции на няколко места. Това подсказва, че целта на инвазията не е просто да атакува руските позиции и след това да се оттегли обратно през границата, а да задържи територия като разменна монета за бъдещи преговори.
„Това е пресметнат риск, който са поели. Те са знаели какво правят“, казва Пенти Форстрьом, пенсиониран подполковник от финландската армия и настоящ старши изследовател в Националния университет по отбрана в Хелзинки.
„Хората са си мислели: „Това е затихваща фаза на войната, нищо особено няма да се случи, боевете продължават, но нищо не се променя, така че това е добър момент да се направи нещо“, казва Форстрьом. „И украинците го направиха. Те не чакаха. Взеха инициативата в свои ръце, принуждавайки Русия да реагира“.
Разрушаването на мостовете над Сейм край Глушково възпрепятства способността на Русия да придвижва военни сили и да организира ефективна отбрана на юг от реката.
Западни наблюдатели бяха изненадани не само от украинския успех, но и от неефективната руска реакция.
„Русия все още подготвя реакцията си на това нахлуване“, каза на 15 август американският армейски генерал Кристофър Каволи, висш военен командир на НАТО. „Реакцията е доста бавна и разпръсната. Отчасти това се дължи на факта, че не е съвсем ясно кой командва.“
Ситуацията би могла да се промени с пристигането на по-опитни руски части. Сателитни снимки показват също така, че руските войски са се опитали да издигнат няколко временни понтонни моста през река Сейм.
Къде са наборниците
Настъплението на украинските войски накара най-малко 130 000 души да се евакуират. Този поток от хора изчерпва ресурсите на регионалните власти в Курск. За Кремъл се очертава и друг, по-голям проблем с персонала.
Според руското законодателство всички мъже на възраст между 18 и 40 години са задължени да служат във въоръжените сили. Законът поставя някои ограничения за изпращането на наборници във военни зони, като изисква минимум четири месеца служба и специализирано обучение и включва пълна забрана за изпращане извън страната.
Това означава, че войната в Украйна се води само с военнослужещи на договор, както и с вербувани затворници.
Руският президент Владимир Путин многократно е казвал, че наборните военнослужещи няма да бъдат изпращани в райони на бойни действия. Но след украинското нахлуване в Курск това вече не е сигурно.
По данни на информационния портал „Важни истории“ през първата седмица от нахлуването на Украйна в района на Курск са изчезнали най-малко 22 руски наборници. В северната област Мурманск майките на наборници, започнали служба в началото на юли, разпространиха петиции с искане синовете им да не бъдат изпращани в Курска област.
Роднини на наборни войници от централната област Башкортостан казаха пред информационната организация „Вьорстка“, че някои от техните братя и синове, които са били разположени в Курска област, са изчезнали и може би са били пленени.
„Какво право имат да изпращат там наборни войници“, пита пред службата на Радио Свободна Европа „Сибир реалии“ жена, която иска да бъде идентифицирана само като Олга.
Неправителствената организация „Идите Лесом“, която помага на руснаци, които са мобилизирани или призовани в армията, казва, че е получила десетки обаждания от родители, които се оплакват, че синовете им са изчезнали или са били изпратени да се бият с украинските войски.
„Формално всички те не могат да бъдат изпратени в зоната на бойните действия, но техните командири очевидно са много по-загрижени сега, че ще ги скастрят, ако не изпълнят незабавно заповедта [за изпращане в Курск]“, казва Григорий Свердлин, основател на неправителствената организация, пред руската служба на Радио Свободна Европа.
Оксана Деева, жена от Воронежка област, чийто син е бил призован в армията през 2023 г. и е служил край курското село Коренево, публикува петиция на уебсайта Change.org, в която призовава Путин да нареди изтеглянето на всички наборници.
„Днес на наша територия се провежда пълномащабно настъпление. Спасете живота на войниците, които не са подготвени за военни действия. Обещахте на родителите, че [наборниците] няма да участват във военни действия!!!! Вярваме във вас“, се казва в петицията.
Деева не отговори на многобройните съобщения на Радио Свободна Европа в търсене на допълнителен коментар.
Покровск почти е паднал
Успехите на Украйна засенчиха по-тежките новини на юг, по други части на 1100-километровата фронтова линия. Руските командири, които разполагат с повече хора, повече оръжия и по-голяма готовност за провеждане на атаки с пехота, разбиват украинската отбрана на три места по протежение на 70-километров участък от фронта – Часив Яр, Торецк и Покровск.
Според анализатори и разузнавателни данни Покровск е под критична заплаха. На 20 август беше съобщено, че руските сили се намират на 11 км от града, чието цивилно население намалява и наброява около 50 000 души. Властите призоваха цивилното население да се евакуира от града, както и от съседния град Мирноград.
Покровск е гарнизонен град със складове за снабдяване и травматологични центрове и се намира на ключова магистрала, която на североизток стига до град Костянтиновка, който е голям железопътен възел.
Завземането на магистралата от Русия би било сериозен пробив в украинските линии за снабдяване в региона.
От 20 август руските сили контролират квартал „Канал“ на Часив Яр от източната страна и започнаха да изпращат разузнавателни части, за да се опитат да се закрепят през канала Сиверски Донец – Донбас, на който Украйна разчита за отбраната си.
Неумолимият руски напредък отново изведе на преден план един от най-големите проблеми на Украйна – човешкия ресурс ресурси. Въпреки приемането на нов закон за мобилизацията през пролетта на тази година, системата за набиране, екипиране, обучение и изпращане на нови попълнения в армията работи бавно според експерти и това дава предимство на Русия.
„Не става дума за материали, оръжия. Имам чувството, че западната помощ е достатъчно адекватна. Но украинците не разполагат с персонал, който да използва тези материали, да стреля с тези оръжия“, казва Форстрьом пред Радио Свободна Европа. „Руснаците имат същите проблеми с набирането на войници, но, разбира се, руснаците разполагат с пари, за да привличат войници. Украинците нямат. Така че те трябва да разчитат на морала на украинския народ.“
*Текстът е публикуван в „Свободна Европа„. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
Още актуални анализи – четете тук
