Украйна не получи покана да се присъедини към НАТО по време на срещата на върха във Вилнюс. Киев обаче все пак извоюва важни крачки към сближаването си с Алианса. На практика Украйна е с единия крак в НАТО и присъединяването ѝ е въпрос на време.
Дългоочакваната среща на върха на НАТО във Вилнюс приключи и наред са равносметките.
В коментарите преобладават нотки на разочарование. Украйна не получи покана да се присъедини към Пакта.
„Изглежда не е налице нито готовност
Украйна да бъде поканена в НАТО,
нито да ѝ се даде членство“, каза украинският президент Володимир Зеленски, а „за Русия това е мотиватор да продължи с терора“.
Някои наблюдатели направиха и паралел със злополучната среща на върха в Букурещ през 2008 г. (последната сбирка на НАТО, на която е присъствал Путин). Тогава Украйна и Грузия получиха уверение, че вратите на алианса са отворени, но не и т.нар. План за действие (Membership Action Plan), подготвителна стъпка преди членството.
Това полвинчато решение – взето с цел да се угоди на Франция и Германия най-вече – се приема като един от факторите, довели до войната в Грузия четири месеца по-късно. С други думи, ако Тбилиси имаше тогава директна писта към членството – според този възглед – Москва може би щеше да се поколебае да използва военна сила. По същия начин сега – формулировката в комюникето на НАТО, че Украйна ще се присъедини „когато съюзниците са съгласни и условията изпълнени“ – дава на Русия карт бланш да продължи агресията.
Тази теза е напълно разбираема и оправдана. Войната, жертвите, човешкото страдание и разрушенията неизменно
преформулират политическите въпроси в морални.
И разговорът за това дали Украйна да бъде в НАТО или извън преминава от полето на военната стратегия в това на ценностите.
Но връщайки се към политическата реалност за всички основни играчи беше ясно, че Вилнюс няма да доведе до мигновено присъединяване на Украйна. Няма как НАТО да се намеси пряко във военни действия срещу Русия – вместо да подпомага Киев индиректно, както прави сега. А алтернативата – Украйна като член, но без да се ползва от правата си по чл. 5 от Североатлантическия договор за колективна отбрана, би подкопала Алианса. Затова и на срещата на върха САЩ и Германия за застъпиха за отлагане на поканата за членство.
За Зеленски искането за незабавно членство е рационална политическа стратегия. Като лидер, който носи на плещите си огромна отговорност в съдбовен момент, той започва с максималистична позиция с идеята да спечели възможно най-добър резултат за Украйна в рамките на възможното.
На първо място, отпадането на Плана за членство – междинния етап в присъденяването към НАТО. Това е сигнал, че в бъдещ момент
Украйна може да стане член
по възможно най-бърз график. Кога би могъл да дойде този момент? Най-вероятно след приключването или „замразяването“ на войната. Тогава НАТО ще е крайъгълен камък в украинската стратегия по сдържане на Русия.
На второ място, Украйна получи гаранции за сигурността си от страните в Г-7, както и обещание за продължаване на отбранителната и финансова помощ.
Трето, конкретни ангажименти за доставки на оръжие на стойност 1,5 млрд. евро от страна на Германия, Канада, Великобритания, Франция, Холандия, Норвегия, Австралия.
Става дума за далекобойни ракети, бронетанкова техника, съоръжения за разминиране (ключови за настоящата офанзива в Запорожка област) и др. Не трябва да се пропуска и важността на доставките на касетъчни муниции от страна на САЩ. То ще гарантира огневата мощ на украинската артилерия в периода преди да се активира дългосрочната схема на ЕС за предоставяне на боеприпаси.
Четвърто, в сряда беше първото заседание на Съвета НАТО-Украйна, нов формат на най-високо равнище, който ще направлява инициативите за интегриране в Пакта. Съветът също така има символично значение, понеже подчертава особеното място на Киев в съюза като един вид асоцииран член.
С други думи Украйна не си тръгна с празни ръце от Вилнюс. Пресконференцията, която Зеленски даде след края на срещата, благодарейки на съюзниците, е показателна.
Следващата стъпка за Украйна е да може да обвърже западните си съюзници още по-тясно, закрепвайки дългосрочните им ангажименти. Освен оръжейни доставки това включва споделяне на разузнавателни данни, обучение на военни формирования, трансфер на технологии към украинската отбранителна промишленост.
Тук особено важно значение имат САЩ. Евентуална завръщане на Доналд Тръмп в Белия дом след 2024 г. би имало отрицателен ефект върху помощта за Украйна. Тръмп вече обяснява как ще реши конфликта със сделка с Путин. В Републиканската партия все повече надделяват скептични спрямо Киев гласове. Ако Украйна разчита на Америка и по-нататък, тя по всякакъв начин ще лобира военната помощ да се закрепи правна форма.
Текстът е публикуван в „Свободна Европа“.
Още актуални анализи – четете тук
