След като руският вестник „Комерсант” публикува информация, че Русия е решила втората тръба на „Турски поток” да минава през страната ни, това веднага предизвика коментари в Народното събрание.
Първи по темата даде изявление енергийният експерт на ДПС Рамадан Аталай. Той обяви новината за добра, но все пак изрази резерви към достоверността на написаното от руската медия и заяви, че няма официален документ, представен от Министерството на енергетиката или „Булгартрансгаз”, който да доказва постигнати споразумения.
Аталай настоя въпросът за „Турски поток” да влезе в парламента, за да може да се проведе качествен дебат по темата. Депутатът от ДПС обаче изрази съмнения за изграждането на газовия хъб „Балкан”, за който се говори от много време насам и причините за това са няколко.
На първо място не е ясно от кого още ще получаваме газ, за да има хъб, и по-важното – на кого ще продаваме синьото гориво след като го събираме на територията си.
Рамадан Аталай подчерта един много важен проблем – ако „Турски поток” минава през България, това означава, че доставките през Украйна ще спрат и България вече няма да транзитира това синьо гориво към Европа. Това автоматично означава загуба на милиони левове от транзитни такси.
В договора с Русия за доставка на газ до 2030 г. има клауза „ship-or-pay”, която задължава доставчика да плаща, ако не прави доставките на газ до страната ни. България има право на обезщетение в размер на 120 млн. лева годишно, ако Русия прекрати предсрочно договора и спре доставките. Проблемът обаче е, че страната ни трябва да си търси правата в съд в Русия, а правителството няма намерение да го направи, поне според досегашните изявления.
Рамадан Аталай бе категоричен, че България трябва да настоява да получи обезщетението си, но е съмнително изходът от съдебната битка да е положителен за страната ни.
„Вие знаете, че когато е сключен договорът до 2030 г., е направено така, че ние без да допускаме, че някой ден може да има такова прекъсване, по-голямата част от решаването на този проблем е оставена в ръцете на доставчика. Така леко и меко ви го казвам. Трябва ли да си търсим правата? Разбира се, че трябва да ги търсим. А какво ще получим – вече съдът ще реши”, каза депутатът.
Според Таско Ерменков от БСП „Турски поток” през България е наистина добър знак, тъй като няма да има опасност страната ни да бъде заобиколена и да се надява някой от съседите й да доставя синьо гориво. Ерменков обаче каза, че най-добрият вариант би бил директна доставка на газ от Русия за България.
„Решението, което се взема в момента, наистина е добро за България, защото няма да бъдем заобиколени, както имаше такъв риск, но не е най-доброто. Аз продължавам, че най-доброто щеше да бъде директен внос през Варна. При това това щеше да е най-доброто не само за България, а и за ЕС, защото сигурността на доставките е в обратна пропорционалност на броя на страните, през които минава един газопровод без да са членки на ЕС. В дадения случай имаме по-ниска сигурност, защото минаваме през страна, която не е членка на ЕС”, каз депутатът от левицата.
По негови думи няма нужда от промяна на Енергийната стратегия на България до 2020 г., каквото решение взе вчера правителството, защото в нея няма ограничения за строителство на нов газопровод.
Ерменков изрази мнението, че е проблем, че от доставчик на газ за Турция, страната ни ще се превърне в приемник, което автоматично означава загуби от такси за пренос. Той постави и въпроса какво ще се случи с договорите за доставка на газ с Русия.
Александър Ненков от ГЕРБ заяви, че строителството на „Турски поток” през България ще бъде приоритет за управляващите.
„Това за България е топ приоритет и това е и желанието и на Министъра на енергетиката и на колегите от „Булгартрансгаз” – да се промени енергийната стратегия и това да залегне като приоритет”, каза Ненков.
По негови думи „Булгартрансгаз” няма да има финансови затруднения по отношение на изграждането на тръбопровода, ако действително подобно споразумение бъде постигнато с Русия.
Единственото притеснително според депутат от ГЕРБ са кратките срокове на проекта – до 2020 г. трябва да са изградени 420 км газопровод и четири нови компресорни станции. Ненков каза, че притесненията на управляващите са, че процедурите могат да бъдат спрени административно заради обжалвания и това да спъни изпълняването на проекта навреме.
