В алтернативния си бюджет ИПИ предлага по-малко чиновници и голяма здравна реформа

За поредна година Институтът за пазарна икономика (ИПИ) излезе със свой алтернативен бюджет. В него са заложени по-ниски данъци, оптимизиране на администрацията, реформа в здравеопазването и накрая – бюджетен излишък, а не дефицит, както се предвижда в бюджета на правителството.

Според икономистите за поредна година управляващите у нас залагат дефицит в бюджета, който реално не се очаква, за да могат безконтролно да харчат в последните месеци на годината.

Освен това от правителството залагат оптимистична според ИПИ прогноза за икономически растеж от 4% на фона на всички европейски и международни прогнози за цялостно забавяне в ръста на икономиките в Европа.

„Дори и оптимизмът на МФ за икономиката да се оправдае, залагането на дефицит при очаквания за близо 4% реален растеж на икономиката е меко казано неразумно и демонстрира ясно желание за дискреционно (т.е. непрозрачно и безконтролно) харчене в края на годината. И в двата варианта – риск от забавяне на растежа или пък висок ръст на икономиката – добрата политика би следвало да бъде залагането на излишък в бюджета”, констатират икономистите.

Тазгодишният бюджет на правителството е своеобразно продължение на предишния – за пореден път се увеличават публичните разходи, което според икономистите може да се окаже опасно.

„Напомпването на публичните разходи с близо 10 млрд. лв. само за две години е опасно и се разминава с реалностите на макроикомическата рамка. Прекомерното раздуване на текущите разходи в наглед добрата година (официалните очаквания за 2019 г.) може да изиграе много лоша шега при влошаване на икономическите процеси.”

Затова от ИПИ в алтернативния си бюджет предлагат:

• Обръщане на негативните тенденции в данъчната политика чрез ограничаване на дискреционните приходни мерки на правителството и реални стъпки за намалението на данъчно-осигурителното бреме, в т.ч. чрез премахване на някои данъци – например облагането на дивидентите, лихвите и застрахователните премии;
• Запазване на покачването на заплатите в публичния сектор, в т.ч. заплатите на педагогическия персонал, но и сериозна оптимизация на администрацията – през последните три години липсват каквито и да е мерки за свиване на публичния сектор;
• Реални осигурителни промени, които да дадат повече избор на хората в пенсионното и здравно осигуряване чрез прехвърляне на вноски към частните пенсионни фондове и разбиване на монопола на НЗОК;
• Свиване на преразпределението през бюджета, мерки за финансова децентрализация и планиране на излишък, който да направи бюджета антицикличен.

Икономистите от ИПИ са категорични, че трябва да се редуцира драстично броят на заетите в администрацията, за да бъдат оптимизирани разходите за поддръжката й.

Специалистите не само не залагат дефицит в бюджета (в проекта на правителството той е в размер на 600 млн. лева), а предлагат излишък в размер на 923 млн. лева (0,8% от БВП).

„Наред с намалението на данъчно-осигурителното бреме и повечето избор в осигурителните системи, алтернативата на ИПИ предвижда и реални стъпки за финансова децентрализация чрез пренасочването на приходите от 2 процентни пункта от подоходното облагане към общините.”

Фокус на алтернативния си бюджет от ИПИ поставят в сферата на здравеопазването. Там се предлага:

• Поставяне на пациента в центъра на системата чрез осигуряване на възможност за избор, достъпност до навременни и качествени услуги и прозрачност както при здравното осигуряване, така и при доставянето на здравни стоки и услуги.
• За да може пациентът да има избор, е необходимо да се създаде пазар (какъвто в момента липсва) както при здравното осигуряване, така и при доставянето на здравни стоки и услуги.
• За да се осигури безпроблемната работа на такава система е необходима работеща информационна система, която да обслужва създадения пазар в сектора, а не държавната администрация.
• Ролята на държавата да се ограничи единствено до създаване на рамка за конкуренцията в сектора и съблюдаване на спазването ѝ.
• Може би едно от най-важните неща, които се наблюдават в добре работещите здравни системи, е намирането на баланс между ефективността и ефикасността на системата.

Икономистите настояват, че за реформирането на тази така необходима система трябва да се избягват прибързаните действия, които винаги се оказва, че или са неефективни, или са тотално погрешни.