В гръцката столица при засилени мерки за сигурност започна антиправителственият националистически митинг срещу Република Македония. Участниците в протеста пристигат организирано с автобуси от цялата страна, като някои от тях са докарани безплатно.
Митингът е организиран от крайнодесни гръцки политици и партии, подкрепен е от профашистката „Златна зора“ и групировката „Рубикон“, която заплаши с проливането на кръв. Организаторите на сборището настояват за „обща граница със Сърбия“, икономическо задушаване на Република Македония и по никакъв начин терминът Македония да не бъде използван в наименованието на държавата, съобщава БГНЕС.
Това е вторият подобен митинг, който се провежда в Гърция от началото на годината. Първият беше в Солун, където се събраха малко над 50 000 души, според организаторите. Но този протест беше далеч по-малък от многомилионния митинг в началото на 90-те години.
Водещите гръцки политици не подкрепят този протест. Те разбират, че не могат повече да отлагат решението на въпроса с името, което не е от полза на Атина.
Самият премиер Алексис Ципрас заяви, че Република Македония е призната под това име от много държави по света и в името на страната терминът Македония ще фигурира по един или друг начин. Нещо повече Ципрас отбеляза, че не решаването на спорния въпрос само ще подкопае допълнително позициите на Гърция. Неговата теза беше подкрепена и от кмета на Солун Янис Бутарис, който заяви, че „схващането, че Македония е само гръцка е много лошо“.
Солунският градоначалник зае по-категорична позиция дори от премиера. Той заяви, че Гърция се държи безобразно спрямо Република Македония. Единственият губещ от подобна политика са самите гърци, които губят своето достойнство пред Европейския съюз и НАТО.
Към призивите за намиране на решение се присъедини и Вселенският патриарх Вартоломей, който направи специално изявление: „Във връзка с преговорите за името на БЮРМ Вселенската патриаршия като Църква-майка на всички балкански православни църкви призовава всички заинтересовани страни да проявят здравомислие и сдържаност по този толкова критичен и чувствителен въпрос, за да може да бъде решен по мирен път и с разум“.
Скопие и Атина са на път да разрешат дългогодишния спор за името, който продължава повече от 25 години. През целия този период Гърция блокираше евроатлантическата интеграция на Република Македония с твърдението, че страната не може да използва името Македония. През последните 2 години заради сблъсъка Изток-Запад гръцкото вето започна да работи против регионалната сигурност.
С идването на власт на правителството на премиера Зоран Заев в средата на 2017 г. Скопие предприе реални стъпки за нормализиране на отношенията с всички съседи.
Активизираха се и преговорите за решаването на спора за името при посредничеството на Матю Нимиц. Неотдавна станаха известни и неофициалните предложения, които той е направил на македонската и гръцката страна: Република Горна Македония, Република Северна Македония, Република Македония /Скопие/, Република Нова Македония и Република Вардарска Македония.
Сериозна стъпка към намирането на решение на проблема беше срещата между министър-председателите на двете страни Зоран Заев и Алексис Ципрас в Давос. На срещата Заев заяви, че Република Македония няма териториални претенции към Гърция и ще промени името на международното летище „Александър Македонски“ и магистралата в знак на добра воля към Атина.
Тази седмица международният посредник Матю Нимиц посети Атина и Скопие. След срещите си с гръцките и македонските политици той заяви, че очаква решението на спора да дойде в близките месеци. „Сега имаме исторически шанс да решим спора за името. Все още имаме много работа да свършим, но смятам, че днес се намираме по-близко от всякога до намирането на решение, защото двете държави на най-високо ниво имат волята за това“, каза Нимиц. Неговите усилия бяха подкрепени и от американския посланик в Атина.
След решаването на спора за името Република Македония ще стане 30 член на НАТО. Страната отдавна е изпълнила всички условия затова и единствено гръцкото вето беше пречка за евроатлантическите аспирации на Скопие. Също така Република Македония ще може да започне и предприсъединителни преговори с ЕС, като поканата за това може да бъде получена още през юни тази година в рамките на българското председателство на Съвета на ЕС.
