Според анализа, проведен в контекста на проекта „Застъпничество за въвеждане на международните стандарти за борба с насилието по отношение на пола и домашното насилие в българското законодателство“, в България домашното насилие най-често е насочено срещу жени. Докладът беше представен на кръгла маса от Геновева Тишева, председател на Алианса за защита от насилие, основано на пола, Радослав Стоянов, съпредседател на Българския хелзинкски комитет, и Красимир Кънев, директор на програма „Мониторинг и изследвания“, Български хелзинкски комитет.
Проектът е реализиран в партньорство между Българския хелзинкски комитет (БХК) и Алианса за защита от насилие, основано на пола (АЗНОП) между 2025 и 2026 г. и е финансиран от Българския фонд за жените.
Според основните заключения на анализа правният режим, касаещ защита от насилие срещу жени и домашно насилие, е изключително ограничен. Гражданскоправната защита не може да се прилага в ситуации на домашно насилие между партньори от същия пол, дори ако те са живели дълго време заедно. Тази защита също не важи за лица, които не поддържат семейна или интимна връзка, но споделят едно и също жилище.
Наказателноправната защита не обхваща случаи на дискриминационно насилие срещу жени, според анализа. В практиката на гражданските дела предимно се търси защита от физическо и психическо насилие, което включва контрол и принуда, като например налагане на ограничения в личния живот, свободата и правата.
Съдилищата издават заповеди за незабавна защита в законовите срокове, но не винаги адекватно разпознават различните форми на насилие. Често вербалното насилие, което е част от психичното, както и икономическото насилие, не се вземат предвид, се отбелязва в анализа.
Важно е, че децата в България също са изложени на множество прояви на домашно насилие и често са свидетели на сериозни форми на насилие, което включва физическо и психическо/вербално насилие, най-често извършвани от бащите срещу техните майки.
В анализа са дадени 22 препоръки, подчерта Радослав Стоянов от Българския хелзинкски комитет. Включват ясното признание от държавата, че различните проявления на домашно насилие, както е отразено в административната статистика и съдебната практика, представляват форма на насилие срещу жени. Необходими са стъпки за адекватна защита, включително овластяване на МВР да прилага мерки за защита, включително незабавно отстраняване на насилника от семейното жилище при първоначален контакт със случая; също така незабавно изземане на оръжието на извършителя в случаи на домашно насилие; и въвеждане на квалифицирани престъпления с тежки наказания за насилие на основата на пол.
Красимир Кънев отбеляза, че наказателноправната защита срещу насилие на основа пола е основният вид защита, а гражданската защита е водеща, тъй като има специфична цел – да прекъсне връзките между насилника и жертвата, за да се осигури наказателна защита.
Изследването е проведено между март и юни 2025 г. чрез деск рисърч и анализ на информация от актове, издадени по ЗЗДН от районни съдилища за период от 2024 до април 2025 г. То отразява приложението на закона след значителни изменения от август 2023, която влезе в сила от началото на 2024 г., като над 250 решения на районни съдилища бяха анализирани. Резултатите и заключенията се отнасят до първоинстанционни решения и заповеди по ЗЗДН и тенденции в началния етап на необходимата защита на жертвите на домашно насилие.
