Прокурорски син е прекарал пет месеца в ареста заради два нанесени побоя и заплаха за убийство на трети човек. В някои европейски държави това щеше да е достатъчно, за да видим как прокурорът-баща подава оставката си. Сам. Доброволно.
В българската реалност обаче прокурорът не само не подава оставката си, не само се налага главният прокурор – над когото също тегнат съмнения за тежка компрометираност, да му иска оставката, не само прокурорът-баща не подава оставката си дори след като му е била поискана, но ги има и съвсем утежняващите ситуацията обстоятелства, че след пет месеца в ареста въпросният син е поставен под домашен арест, от който избягал и то не за какво да е, а за да иде на дискотека.
И не просто избягал от домашен арест, а го правил многократно – Министерството на правосъдието и прокуратурата казват, че електронната гривна на прокурорския син отчита, че той е нарушавал домашния си арест и е излизал от дома си невъднъж. Преди да бъде пуснат под домашен арест, в ареста прокурорският син пък участвал в сбивания.
И въпреки че прокурорският син Васил Михайлов може и да бъде върнат в ареста, бащата-прокурор Борис Михайлов остава прокурор. Нищо че в миналото си е имал повдигнато обвинение за изнудване (през 2010 г.), когато бил и заместник-окръжен прокурор на Перник.
Липсата на оставка от прокурора-баща е една еманация – на това как работят и органите на реда у нас, и прокуратурата, че дори и съдът. А тази еманация след няколко седмици – дали не и дни, ще потъне, за да влезе в купчината случаи, за които да си говорим в дебатите за необходимостта от правосъдна реформа, която все така ще чакаме и ще се надяваме да се случи. Вече обаче е крайно време – и този случай за пореден път го доказва.
Още актуални коментари – четете тук.
