Конкретно по идеята на Делян Добрев. Липсва конкретика, върви повече на пиар. При анализите първо се започва с причините, поради които някакъв проблем е възникнал. Тези схеми са градени в продължение на много години, и с участието на правителства на Борисов, включително по времето, по което Добрев е бил министър на енергетиката. Ако не разберем защо и заради кого се е стигнало до тези проблем, решението е много трудно.
Имаме два субекта в уравнението – единият е търговецът Литаско, който преработва на ишлеме в Нефтохим своя суров петрол. Какво точно ще обложите като свръхпечалба, че не разбрах, след като Литаско не е данъчно задължено лице у нас. Не можете да наложите мита на вноса на суров нефт, тоест на входа на Нефтохим. След това Литаско продава тези горива на едро и тук не можете да наложите нищо, което да не се отрази като повишение на цената на едро, а от там и на дребно. Ерго – да бъде платено от потребителите.
Ситуацията тук е еднозначна. Няма как да обложите Литаско, те си плащат данъците в Швейцария. Всяка такса, която наложите като проценти от приходите или прочие, има логика, но аналогията с електроенергийното производство е невалидна, поне ненапълно. При електроенергията имате относително обективен репер, от който отмервате свръхпечалба и местно задължени данъчно лица. При горивата такъв липсва, защото цената на която суровия нефт се вкарва в Нефтохим, е международно валидна – пазарна. Преработвателната такса е също пазарно конкурентно способна. Ако обложиш рафинерията, тя и без това не отчита печалба. Дори, ако пренебрегнем отстъпката за диференциала Уралс – Брент, Литаско внася суров петрол по една от най-ниските цени в ЕС, и за това има обективни причини – навлото в Черно море е най-ниско, няма такси за преминаване на Босфора.
Силно съм скептичен по отношение крайния ефект, защото всяка намеса по ценовата търговска верига не може да произведе нещо друго освен по-висока цена на колонката.
Решението е глоби и санкции за злоупотреба с доминиращо положение през КЗК. И вземане на рафинерията под оперативен контрол, още повече, че никой не знае докъде може да стигне Путин. Вече става дума за национална сигурност.
Но там никой не пипа и няма да пипне, защото всички големи политици у нас с достъп до властта, са топили пръстче в схемите с Лукойл.
И не само нашата КЗК, но и ГД „Конкуренция“, защото Литаско ползва неконкуретно предимство, тъй като суровия нефт от Русия е санкциониран, а нашето правителство ползва дерогацията, за да му позволи да продава на ЕС пазар. От 5 декември влиза в сила забраната, съответно дерогацията, но тя е дадена само за нашия пазар и този на ЕС. Тоест ние де факто използваме държавата да закриляме Лукойл и възможността му да работи на пазара на ЕС.
Та кой точно беше неутралният към войната в Украйна, да не се намесваме, след като ние до уши сме вътре с тези милиарди, които наливаме във военната машина на Владимир Путин.
За съжаление – и служебното правителство, и ГЕРБ се активираха по начин, който се борят двама лобиста. Ето преразказ на спомени на един генерал, който се прости с живота си като шеф на митница. Уж беше близък на Бойко, пък бе оставен сам срещу ламята, докато Борисов си получаваше „своето“.
Цитат: „Два пъти се виждах с генерала митничар. Той потвърди мои опасения, че не се осъществява контрол при вноса на суров петрол. Сподели ми, че като отишъл в Бургаската митница, взел двамата митничари, които в продължение на години са регистрирали обема на петрола в танкерите и като влезли в танкера те не знаели къде да отидат и какво да погледнат т.е. не е имало физически контрол, а данните ги получавали по телефона…“.
Няма как да решите проблем, ако не разплетете причините, поради които е възникнал. Тези Гордиеви възли с Лукойл и Литаско са градени години и няма един удар с който да ги разсечете. И в процеса ще лъснат отговорности и корупция, която няма как да се замете.
Текстът е публикуван във Фейсбук профила на автора. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
Още актуални коментари – четете тук.
