Вика и Володя Шишкини можеха да бъдат млади родители на момченце, което сега щеше да е на 9 месеца. Те щяха да живеят в украинския град Мариупол и да се разхождат с количка. Но на 24 февруари тази година Русия нахлу в Украйна.
На 9 март бременната Вика е ранена в корема при въздушна атака по родилен дом № 3, където се намира, за да роди първото си дете. Нероденото бебе умира, а лекарите едва успяват да спасят майката. Когато започва обстрелът, Володя хуква към родилния дом. Но е ранен по пътя и в резултат на това губи левия си крак – налага се максимална ампутация. А родният град на Вика и Володя е почти напълно разрушен.
Това е кратката версия на историята на едно младо семейство украинци от Мариупол. Но има и по-прецизен разказ.
Войната и преди това
Руската армия нападна пристанищния град Мариупол още в първия ден на войната – 24 февруари 2022 г. Първото настъпление беше от изток, второто от север, третото от запад. На 3 март градът беше плътно обкръжен от руската армия, а после ежедневно обстрелван и бомбардиран в продължение на близо три месечна обсада.
Трите месеца доведоха до почти пълно разрушаване на сградите, оставиха местните жители без гориво, ток, вода, парно, доставки на храна, телефонен сигнал и интернет. На няколко пъти руските сили твърдяха, че ще позволят евакуацията на цивилни към вътрешността на Украйна, но после обстрелваха колоната с хора.
Ударът по родилния дом, нанесен от руската армия, е един от най-силно запомнените епизоди на войната до този момент.
Преди войната Вика е рентгенов лаборант, а Володя прави ремонти и обича да спортува. Обикновено младо семейство. Двойката много иска да има деца, но през 2019 г. губи бебето си в 21-вата седмица от бременността. Вика прекарва успешно втората си бременност до 37-ата седмица и е напът да роди.
Денят преди удара преминава сравнително спокойно, въпреки че се чува грохот на самолети. Но никой не предполага ужаса, който ще последва. Отделението на Вика е в самия епицентър на атаката.
„Беше внезапно. Бум! И всичко стана като къща от карти. Бях в съзнание, изгубих го едва когато ме измъкнаха изпод развалините“, трудно си спомня днес тя.
Вика е отведена в друг родилен дом, в чието мазе ражда бебето с цезарово сечение. Но то е мъртво, убито. Тя е ранена в крака, в ръката, но най-тежкият удар е директно в корема, сякаш детето, което предстои да се роди, е мишена на врага, пише медията.
Мъртъв син
„По-късно ми казаха, че е бил 55 см и е тежал 3,7 кг. Обикновено след раждането майката получава информация за бебето – ръст и тегло, а на мен ми казаха…“.
Акушерката Татяна Соколова, която заедно с хирурзите оперира Вика, е тази, която съобщава на Вика страшната вест и предпазливо я пита дали иска да види мъртвия си син. Тя се решава, взема го в ръце. Казва, че много е приличал на съпруга ѝ Володя.
През октомври Соколова е удостоена с наградата Anna Politkovskaya Reach All Women in War, която се присъжда на жени, защитаващи човешките права по време на войни и конфликти. Татяна помага за раждането на 27 бебета в мазето на родилния дом в Мариупол по време на обстрела и бомбардировките.
След операцията Вика и още една жена мръзнат в мазето, където е много студено, вятърът свири, а наоколо се чува грохот. Генераторът за зареждане на фенерчета и телефони се включва по три пъти на ден – докато парче шрапнел не попада в самия него. Няма вода, мокрите кърпички са лукс.
В онзи момент Вика не знае нищо за съдбата на мъжа си. Не знае, че докато тича към родилния дом е улучен при обстрел. Целият му крак е изкривен на една страна.
Минувачи, които също бягат от взривовете, намират кола, която го откарва в областната болница. Володя остава там до 26 март, после е преместен в друга. Но лекарите не успяват да спасят крака му, целият е гангренясал и се налага ампутация. След това е изпратен в Донецк, където го режат още по-високо.
Евакуация от Мариупол
Сестрата на Вика – Наташа, успява да се евакуира от Мариупол в Русия, защото тогава пътят към страната агресор е единствената възможност за бягство от града. На 10 април тя и семейството се озовават в център за временно настаняване в Ленинградска област.
По пътя научава, че Вика е жива, но новината идва от руската телевизия. Пропагандни медии отиват в родилния дом и задават въпроси на жените: „Как се чувствате?“, „Били ли сте заложници на въоръжените сили на Украйна?“. Тогава Вика казва пред камерата, че търси сестра си, в този момент няма никаква връзка с нея.
На 1 април пратеници на проруските управници в Донецка област идват в родилния дом и казват на всички жени да напуснат. Наблизо е ключовият завод „Азовстал“ – цел, която е непрекъснато обстрелвана, преди да бъде окупирана от руските сили.
„След мазето останах в източния квартал на Мариупол, приютиха ме хора от родилния дом. Паспортът ми беше намерен в руините на болницата, по която беше извършен въздушният удар. Нямаше връзка, не знаех кой от роднините ми е жив. Сетих се за телефона на приятелка. Писах ѝ в социалните мрежи, когато се появи връзка. Тя ми каза, че мъжът ми е жив и е в Донецк“, раказва още Вика.
Така тя отива там заедно с евакуираните украинци и на 29 април отново е с Володя, в тамошната болница.
Докато той е там, живее в стаята му. След това поемат тежък път до Санкт Петербург, за да са по-близо до сестра си. Володя беше болен, в Санкт Петербург беше хоспитализиран в болницата „Свети Георги“, опериран отново. Вика живееше в хостел, организиран от доброволци, по-специално от екипа на епископа на Апостолическата православна църква Григорий Михнов-Вайтенко, който взе най-ревностно участие в съдбата на това семейство.
Докато Володя се лекува в болницата, а кракът и стомахът на Вика бавно заздравяват, доброволци търсят клиника в Германия, за да изпратят семейството там. Володя се нуждае от протезиране, а Вика от допълнително лечение, за да може в бъдеще да забременее и да роди отново.
На 18 юни семейството напуска Санкт Петербург с помощта на доброволци. През граничния пункт Ивангород-Нарва пристига в естонската столица Талин, оттам със самолет до Берлин и с влак до древния германски град Улм.
Живот в Улм
В Улм също ги посреща доброволец и ги води в клиниката Кранкенхаус на Бундесвера, където Вика и Володя се лекуват повече още месец. Той е опериран, защото има възпаление на костта на ампутирания крак и това предизвика постоянна висока температура.
През този месец доброволците намират апартамент за семейството, въпреки че не е лесно заради наплива от бежанци.
„Донесоха мебели, съдове, комфорт – всичко е толкова хубаво“, казва Володя. Доволен е, макар че апартаментът е малък.
Вика и Володя вече имат разрешение за пребиваване в Германия. Те продължават да се лекуват, но сами ходят на лекар и им трябват 35 евро на месец за транспорт. Тези пари се покриват от помощите по 404 евро на месец, които получават от Центъра по заетостта на Улм в Баден- Вюртемберг. Същата институция плаща и жилището им.
„Ходим при семейния лекар веднъж на всеки две седмици, той преглежда раната, която все още не е затворена напълно: нещо пречи, някаква бактерия, пак ще ме оперират, така че пътят към протезирането е още дълъг“, казва още Володя.
За да направи протеза, е необходима правилната форма на пънчето, така че да няма опасност от тромбоза. Междувременно ходи на физиотерапия и се опитва да се движи повече.
Вика и Володя учат немски – ходят на ежедневни интензивни курсове – четири часа на бюро в учебния център в класна стая с още 18 души, а вечер, вече вкъщи подготвят уроците си. Общо те ще имат шест обучителни модула.
„Раната на крака ми зарасна, тези по стомаха и ръката също, чувствам се добре“, казва Вика, кято обаче продължава да ходи на гинеколог за специално лечение, защото двамата с Володя много искат да станат родители.
Казват, че животът в Улм е много спокоен – „в сравнение с там, откъдето идваме“. Но всеки ден те копнеят за родната Украйна, за Мариупол, за роднини и приятели, за любимата си работа – всичко това го няма в Германия. Сестрата на Вика и семейството ѝ заминават за Финландия, сега си пишат.
„Кумовете ни обаче останаха в Мариупол, периодично се свързваме с тях. Те казват, че градът лека-полека се възстановява. А ние опитваме да не падаме духом, да насочим всичките си усилия към възстановяване, рехабилитация – с тази цел дойдохме тук“, оптимист е Вика.
Надяват се да видят много места в Германия, харесват дружелюбните и общителни германци. Но живеят ден за ден и не правят дългосрочни планове.
„Имаме храна, жилище, близък роднина – това е голям плюс, но не мислим за бъдещето, живеем в настоящето. И мечтаем за мир“, казват те.
Днес Мариупол е под руска окупация. Военни експерти предполагат, че един от основните маршрути за предстоящо контранастъпление на Украйна може да мине точно оттам – по пътя за Крим.
Текстът е публикуван в „Свободна Европа“. Заглавието е на „ДЕБАТИ.БГ“.
