Според мен, не трябва да объркваме кохезионната политика с теми, свързани с отбраната, тъй като основният акцент на кохезионната политика е насочен към модернизация и реформи в социалните системи и образованието. Това подчерта вицепремиерът и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев в интервю за предаването „Неделя 150“ на БНР.
Той подчерта, че в момента средства от ЕС, независимо дали става въпрос за оперативни програми или механизма за възстановяване и устойчивост, не могат да бъдат използвани за въоръжени сили или директно за военната промишленост. Тази възможност в момента не съществува, но имаме редица политически изказвания, че подобно нещо би могло да се случи, без обаче яснота дали визираме текущия програмен период 2021-2027 г., националните възстановителни планове или следващия програмен период, сподели Дончев. Той добави, че все още няма ясна информация по този въпрос и няма промени в законодателството, но обикновено с времето политическите анонси водят до конкретни решения.
България има значителни нужди, като разполага с 20 000 километра републиканска и 20 000 километра общинска пътна мрежа. Страната ни се нуждае от над 10 милиарда евро инвестиции в сектора на водоснабдяването и канализацията и все още има необходимост от инвестиции в обществени сгради, детски градини, училища и кметства. Невъзможно е да приемем, че тези нужди няма да бъдат удовлетворени с средства от ЕС, а вместо това да насочваме инвестиции в отбраната, заяви Дончев. Той изрази надежда, че след дълги разговори с Европейската комисия в близките месеци ще можем да „отпушим“ финансирането от ЕС за България.
Вицепремиерът посочи, че основен приоритет и предизвикателство остава как да се реализират всички забавени проекти, които е трябвало да бъдат осъществени през последните четири години, а не са, в срок от година и половина. Крайният срок за плащания по Националния план за възстановяване и устойчивост е август следващата година. Той сподели, че за някои проекти дори не е проведена нито една обществена поръчка и може да се окаже, че ще получим повече средства от ЕК, след като „отпушим“ всички реформи, отколкото можем реално да инвестираме в страната.
Може да настъпи ситуация, в която да имаме излишък от, да речем, 1 до 1.5 милиарда лева. За България би било полезно, ако има изменение на регламента, свързан с механизма за възстановяване и устойчивост, и тези средства, които не успеем да инвестираме до август следващата година, да могат да се използват за нуждите на българската отбранителна индустрия, добави Томислав Дончев, подчертавайки ползата и смисъла от това.
Светът се променя значително. Дори ако средата за сигурност се подобри, в следващото десетилетие сме задължени да инвестираме повече в отбраната, отбеляза вицепремиерът. Процесът е сложен; браншът е в опити да запълни празнотата в складовете – става въпрос не само за България, а и за всички наши партньори. Всички военни производства ще трябва да работят на пълен капацитет през следващите пет до десет години, посочи той. Дончев добави, че българската армия трябва да се модернизира с помощта на местната индустрия. В момента нямаме капацитет да произвеждаме изтребители, но поръчките за кораби вече включват българската индустрия. Потенциалът, който притежаваме, трябва да бъде активизиран, а модернизацията на въоръжените сили може да има положителен ефект върху българската икономика, който ще повиши и експортния ни потенциал, коментира вицепремиерът.
Дончев отбеляза, че когато говорим за полупроводници и производствени мощности за чипове и интегрални схеми, вече се забелязват първи признаци. Германия прави инвестиции в подобни мощности. Ние сме в напреднал етап на преговори и се надявам на нашата територия да се установи още една производствена линия, тъй като вече разполагаме с активни производствени бази в тази област, добави той. На въпрос той уточни, че разговорите касаят чужди инвеститори, главно „от изток“, но не можа да разкрие повече информация, докато преговорите не бъдат завършени. България демонстрира наличен потенциал в секторите на машиностроенето и мехатрониката, който трябва да бъде развиван, насочвайки се не само към местния, а и към експортния пазар, като Европа остава основната ни експортна дестинация и не трябва да се обсъждат теми свързани с мита, добави той.
В отговор на въпрос дали управляващите са „зависими“ от Делян Пеевски, Дончев категорично отговори „не“. Той подчерта, че „ДПС- Ново начало“ е универсалното обвинение в настоящия парламент. Този укор съществува още преди правителството да бъде сформирано и, според Дончев, единственото, което може да се каже, е, че репертоарът не е разнообразен.
Според Дончев, най-важно е правителството да не се превръща в бойно поле, инструмент или посредник и да не се ангажира по никакъв начин в конфликта между двете формации на ДПС, тъй като това би било вредно за неговата работа и за доверието в него. Ако съществуването на това правителство носи някаква политическа логика, основаваща се на мнозинство, постигнато с компромиси от всички, то единственият начин, по който правителството може да „купи време“, е чрез своята работа и резултати, добави Дончев.
Дончев не смята, че датата 1 януари 2026 г. за влизането в еврозоната представлява крайния срок за съществуването на кабинета. Това е само краткосрочна стратегическа цел и до момента сме направили необходимото. След приемането в еврозоната ще ни предстоят нови политически и икономически предизвикателства, коментира вицепремиерът.
