Всеки месец доктор Красимира Байнова изминава 2500 километра от дома си в Севиля до София с една задача – да бъде доброволец.
Тя преглежда безплатно деца в квартал „Факултета“, населен основно с роми.
Децата са еднакви навсякъде. Без значение дали са с български произход, ромски, дали са други малцинства. Децата са еднакви и имат нужда от еднакъв шанс и здравни грижи. Имат еднакъв потенциал, но условията, в които живеят, са различни“, коментира пред DW д-р Байнова.
За част от децата в квартала тя е единственият лекар.
„Основен проблем е, че новородените бебета нямат личен лекар. Никой лекар не иска да ги запише. Всички казват, че им е запълнена бройката и не могат да ги поемат. Имала съм майки на 13-14 години, което явление мислехме за изчезнало, обаче не. Има ги“, каза още тя.
В квартала има лекар, но той не е достатъчен, казват от Фондация „Здраве и социално развитие“, създали центъра, в който е лекарският кабинет.
„Общопрактикуващите лекари в страната намаляха, особено след ковид епидемията, доста рязко. Което доведе до свръхпациенти и отказ на общопрактикуващите лекари да поемат още пациенти. На практика няма интерес за работа в тези квартали от страна на лекарите“, обясни Емилия Микова, ръководител на Здравно-социален център „Мир“.
„Тук в квартала няма друг лекар, който да отговаря, така както тя отговаря и обслужва нуждите на децата. Тя е на разположение постоянно. Поддържам постоянно връзка с нея, дори и в почивните дни и посред нощ. За нея няма значение цветът, кожата“, обясни Снежана Атанасова, майка на Валентина.
Д-р Байнова знае, че ще бъде лекар още от дете. Завършила е медицина през 2006 година. 9 месеца работи като спешен лекар в родния си град Казанлък, но се разочарова от системата.
„Разочарова ме лошата организация, шуро-баджанащината в нашата система и фактът, че хората реално не са център на здравеопазването. Центърът са финансите за болниците и просто реших, че това не е моето място и се изнесох“, разказва докторката.
Тя намира своето място в Испания и там сбъдва мечтата си – да бъде педиатър.
Обичам децата. Това е достатъчно. С децата не ми е трудно и е по-лесно, по-приятно, правя го с удоволствие и не ми тежи“, разказва тя с усмивка.
Именно децата я връщат в България 15 години по-късно.
„Дадох си сметка, че в нашата здравна система децата нямат равен шанс с останалите деца от ЕС и още по-малко децата, които са в неравностойно положение“, казва тя.
Преди две години случайно разбира за центъра „Мир“, където по това време си търсят лекар доброволец.
„Много трудно се срещат доброволци, като д-р Байнова, да дойдат доброволно и да извършват труд“, обясни Емилия Микова.
„Винаги съм искала да направя нещо за моята страна. Когато съм в чужбина не мога да го направя с този мащаб, с който би ми се искало и това е моят начин – да не съм част от системата, но бидейки извън нея, аз пак да допринеса за здравето на българските деца.
Репортажа на Дойче веле можете да гледате тук.
