В политиката греховете се плащат от всички

В България придоби популярност лъже-макиавелистката теза, че „в политиката морал няма“.

Всъщност в сложната и понякога драматична дейност по управление на държавата моралът има дълбоки и същностни измерения, които изискват политикът – държавникът често да прави тежък избор между възможности и интереси и да поема отговорност – включително морална – за решенията и действията си.

Днес имаме повод да си припомним всичко това покрай намерението на един политически номад да прескочи още веднъж от една партия в нечия друга – със заплаха за „разобличаване“ на скрити досега записи – компромати. Крайно време е българските политици да си вземат урок от поредната локва с помия, която се разлива по публичната сцена. Не можеш да искаш услуги от същество, готово да се продаде, само защото гласът му или предателството му ти трябват по инструментални съображения. Ако го направиш – и ти си недостоен – и той е недостоен.

На този свят всичко се плаща. Лошото е, че в политиката греховете се плащат от всички – от цялото общество. Именно това прави политическия морал толкова особена и значима част от мисленето и поведението на хората, занимаващи се с политика.

Още актуални коментари – четете тук