В нашия живот е важно да постигнем баланс между усилията, които полагаме за себе си, и тези, които отдадем на Бога, заяви ставрофорен свещеноиконом д-р Славчо Иванов по време на неделната си проповед в търновския храм „Св. Никола“. Когато това равновесие присъства в нашите дела, успехите в живота ни също се увеличават, добави той.
В днешната неделя църквата предлага притча за богаташа, който притежавал множество имоти, каза свещеникът. Неговото поле дало толкова много плод, че той не знаел къде да ги събира и решил да събори старите си житници и да построи нови, по-големи. След това планирал да каже на душата си да се наслаждава на живота много години напред. Имало много плодове и средства за празнуване, но той не помислил за нещо важно – че даровете, които Бог му е дал, трябва да бъдат споделени с по-широка общност. Неслучайно на празника Въведение на Пресвета Богородица в храма споменах, че семейството й е отделяло само една трета от доходите си, а другите две трети давали на църквата и бедните. Този човек изобщо не помислил за храма, за нуждаещите се, за читалищата и училищата, а само за себе си. Тогава Бог го попитал: ако му поискат душата, на кого ще остави всичко това? Душата не иска празненства, а се нуждае от храната, която Бог ни предоставя, обясни отец Славчо. Светият апостол ев. Йоан заявява, че Бог е любов. Ако прочетем Химна на любовта, ще разберем какво означава да богатее в Бога. Любовта е търпелива, добрата, не се гневи, не мисли зло, не се радва на неправдата, а се радва на истината. Тя всичко изтърпява и никога не отпада. В днешно време тези добродетели, за които често говорят, а и вече се изучават в училищата, показват, че трябва да растем и да се обогатяваме в тях. Ако започнем да се страхуваме или да се нервираме, означава, че имаме какво да научим за любовта. Апостолът на любовта ни напомня, че любовта не завижда, не се превъзнася и не се гневи. Ако се гневим, значи все още имаме какво да работим в себе си и да се обогатяваме в Бога. Можем да натрупаме безброй богатства, но ако не мислим за обществото, не се обогатяваме в Бога, подчерта свещеникът.
Отец Славчо припомни имената на дарители, които са помогнали с част от богатството си за добри инициативи. Ангел Попов, бивш ученик на църковното училище, след като станал фабрикант, дарил част от приходите си за изграждането на Професионалната гимназия по строителство, архитектура и геодезия в Велико Търново, носеща неговото име. Кольо и Мария Велкови, чиито паметник се намира в двора на църквата, също дарили средства за Дома за девойки, които днес са негови патрони. Свещеникът спомена и братя Герови в София, Димитър Ценов в Свищов и други, които, според него, са мислили много по-широко – не само за собствените си семейства, а и за целия български народ.
След броени дни ще отпразнуваме 189 години от създаването на храм „Св. Никола“, заяви отец Славчо. На 5 декември вечерта ще се проведе бдение, а на следващия ден сутринта елеосвещение, света литургия и курбан, който ще бъде раздаден на миряните, а част от него традиционно ще отиде и в областната болница във Велико Търново. Ще има и кратка програма с участието на хора на храма, децата от храмовото училище и хор „Царевец“, който ще гостува в църквата.
