Валентин Кънев е работил в Научния институт за подземните богатства в София като научен сътрудник в отдела за нефт и газ. През 1992 г. защитава докторска дисертация в областта на нови техники за нефт и природен газ в Московския институт по физика. През 1993 г. той е работил в British Gas, България, където е участвал в проучвателна програма на компанията. От 1995 г. работи като мениджър на Балканската черноморска петролна и газова асоциация, където има дългогодишен опит в сектора на нефт и газ и при консултиране и докладване по въпросите за нефт и газ на регионално ниво.
Г-н Кънев, партиите, подкрепящи правителството, заявиха намерението си да поискат незабавно отпадане на дерогацията за „Лукойл“, ако компанията не плати задълженията си. Смятате ли, че подобно предложение, направено под условие, е разумно?
След като има някакво законово основание, според което това трябва да се извърши, би трябвало тези постъпления да се случат. Доколкото разбирам има трудности, свързани със самото плащане, които дават възможности на „Лукойл“ да ги задържи или да не ги плати за по-дълго време.
Виждам едно поставяне на условие – или да се платят сега, или да се прекрати дерогацията. За „Лукойл“ не е изгодно да се вдигне дерогацията, така че би трябвало да отговори на тези искания.
От друга страна, не знам дали всички парламентарни групи ще подкрепят прекъсване на дерогацията и дали ще може да се събере необходимото мнозинство за това.
Виждаме, че „Продължаваме промяната – Демократична България“ се колебаят. От друга страна виждаме, че има едно твърдо ядро, което иска това да се случи.
Преди по-малко от месец минаха едни законови промени, в които беше разписано преминаването на рафинерията към друг вид петрол, което да стане поетапно, в рамките на една година. Какво се случи през това време, че да се търси ревизирането на подобни промени?
Вероятно се търси политически дивидент от това бързо да се случи плащането на тези данъци. Има съмнения, че може те да не бъдат платени. Така че изглежда е потърсен вариант да се играе по-твърдо.
Според това, което виждаме, разбираме че правителството и премиерът – за тях е важно да не се случи дерогацията толкова бързо и да се отложи във времето. Там се поставят други аргументи – с това, че може цените да се вдигнат и да се стигне до неконтролируема ситуация и да стане турбулентно изменение преди да се стигне до ново равновесие.
Дали това ще се случи, също не е много сигурно, но това е позицията на управляващите. Дали те ще се поддадат по някакъв начин на политическия натиск от страна на ГЕРБ и ДПС, ще видим.
Казахте, че бързото падане на дерогацията не би било в интерес на „Лукойл“, но би ли било то в интерес на държавата?
Със сигурност спиране за една седмица не е в интерес на държавата. Но интересно е друго. Според изказванията на Делян Добрев – пазарът се е монополизирал в последните месеци. Преди делът на „Лукойл“ в доставките е бил примерно около 50 процента, сега, по неговите думи – аз не съм гледал статистиката, е 96 процента.
Това, разбира се, не е хубаво. Изглежда, че при тази ситуация, всички алтернативни доставчици на горива са изпаднали в ситуация, в която е по-изгодно да купуват от „Лукойл“. Може би Комисията за защита на конкуренцията би могла да погледне малко по-детайлно на това, което беше казано от Делян Добрев.
Като казахте за монопол на пазара – появи се отново и темата за т.нар. данъчни складове, в които се съхранява горивото. Преди години стана ясно, че „Лукойл“ е монополист там, защо чак сега се дават решения за избягване на това положение?
Ако има свободни капацитети и складови наличности в България, те би трябвало да се използват – да се вземат под контрола на държавните военновременни запаси или по някакъв начин да се контролират, за да има равен достъп до всички играчи.
Сложна е ситуацията, когато има силно присъствие на един играч. Винаги трябва да се гледа кое е по-изгодно като цена и като развитие на конкуренцията.
Бившият финансов министър Симеон Дянков спомена и за близо 2 млрд. лв. задължения на „Лукойл“, които са трупани в годините. Имате ли представа какви са общите задължения на компанията и защо не са били плащани?
Вероятно става въпрос за това, че преди това се е работило „на ишлеме“, т.е., рафинерията е изпълнявала функцията „услуга за преработване на нефт“, а не да участва като търговец и да участва в печалбата. Вероятно това е имал предвид с коментара си – че е можело да бъдат много по-големи печалбите.
Трябва да се има предвид, че печалбата на рафинерията се определя от т.нар. марж на продуктите, което означава разликата в цените на петрола и на крайния продукт. Нормалната логика е крайните продукти да са по-скъпи от суровината, но не винаги е така. Има случаи, в които цената на нефта е по-висока, а цените на продуктите – по-ниски, в зависимост от конюнктурата на пазара.
Но за да има стабилност на рафинерията е предложен този вариант и вероятно Дянков е говорил за този вариант – рафинерията да „играе“ в печалбите. Лично аз не бих приел категорично един такъв вариант. Рафинерията няма възможност за добив на петрол, не играе на нефтения пазар и е изложена на риск, когато изходната цена на петрола е много висока.
Изпълнимо ли е преминаването на рафинерията на друг петрол? Има коментари в тази посока, че логистиката значително би затруднила преминаването ѝ на различен петрол от руския?
Рафинерията е работила с друг петрол. Имало е и преди това случаи на доставка на петрол през Босфора. „Лукойл“ е купувал и други сортове петрол, които са с по-добри характеристики или по-добра цена. Така че тук се играе с цените и качествата на петрола, за да се постигне максимално добър ефект.
Ако трябва да се премине 100 процента на друг петрол, различен от руския – със сигурност има по-евтини сортове, но невинаги намирането им става толкова лесно и бързо.
Как това би се отразило на крайната цена на горивата?
Ние знаем, че цените се диктуват от пазара. Разбира се, тук значение имат всички разходи, включително и производствените, но, в крайна сметка, това, което определя цената, е пазарът. Дори и при по-високи логистични разходи, цените трябва да бъдат конкурентни. Всъщност цената на горивата в България преди акцизите и данъците не се различава много от тази в Европа.
Превърна ли се в последните дни „Лукойл“ в заложник на политически интереси?
Спекулации може да им във всякаква посока. Със сигурност в действията на ГЕРБ и ДПС има и политическо измерение този въпрос, от друга страна „Продължаваме промяната“ се опитват да мотивират и обратната теза – че падането на дерогацията би навредило на пазара, на цените за крайните потребители.
Така че има и политически измерения този въпрос и политическите партии по различен начин поставят този въпрос в своите политически платформи.
