Министрите на външните работи на ЕС се събраха вчера в Киев на своята първа в историята среща извън блока. Те изразиха подкрепата си за Украйна, след като проруски кандидат спечели изборите в Словакия, а Конгресът на САЩ не включи военната помощ за Киев в законопроекта си за разходите, предаде БТА.
Tопдипломатите на Европа се събраха в украинската столица, за да изразят подкрепата си за борбата на Украйна срещу руското нахлуване в момент, когато се появяват признаци за политическо напрежение в Европа и САЩ във връзка с продължаващата вече 19 месеца война. Министрите на външните работи на Европейския съюз отидоха на необявена неофициална визита.
Ръководителят на външната политика на ЕС Жозеп Борел заяви, че първата съвместна среща на външните министри извън границите на ЕС е сигнал, че подкрепата на 27-те държави от блока е „непоколебима“, и подчерта ангажимента на ЕС към Украйна.
Съединените щати, ЕС и Обединеното кралство предоставиха огромна военна и финансова подкрепа на Украйна, която ѝ позволи да се противопостави на атаката на Кремъл. Помощта е от решаващо значение за отслабената икономика на Украйна и досега е безсрочна. Но се появи несигурност колко дълго съюзниците на Киев ще продължат да му изпращат помощи за милиарди, отбеляза Асошиейтед прес.
В неделя президентът на САЩ Джо Байдън увери съюзниците си в продължаването на финансовата подкрепа на САЩ за военни цели, след като Конгресът предотврати спирането на работата на правителството, като прие пакет за краткосрочно финансиране, в който отпадна помощта за Украйна в битката ѝ срещу Русия. Много американски законодатели признават, че получаването на одобрение за помощ за Украйна в Конгреса става все по-трудно с напредването на войната.
Украинският външен министър Дмитро Кулеба заяви пред репортери, че Украйна е провела разговори с представители и на двете партии в Конгреса на САЩ, за да гарантира, че ще получи повече помощ. „Каквото е решено, е решено, но сега работим и с двете страни в Конгреса, за да сме сигурни, че това няма да се повтори отново при никакви обстоятелства“, каза Кулеба. „Въпросът е дали това, което се случва в Конгреса на САЩ миналия уикенд, е инцидент, или система. Мисля, че е инцидент“, добави той.
Срещата на топдипломатите в Киев се проведе след изборната победа през уикенда в Словакия на бившия министър-председател Роберт Фицо, чиито проруски политики поставиха под въпрос по-нататъшната подкрепа на ЕС за Киев, отбеляза АП. Източноевропейската страна може да внесе повече напрежение в дискусиите на ЕС за Украйна, както се случи с понякога хладното отношение на Унгария към Киев. Будапеща поддържа близки отношения с Москва и се противопоставя на доставките на оръжия за Украйна или на предоставянето на икономическа помощ за нея. Словакия управлява ключова железопътна линия, използвана за транспортиране на западно военно оборудване за Украйна.
Външните министри на Унгария и Полша не участваха в срещата в Киев. Не е необичайно обаче дипломатите да пропускат подобни неофициални срещи. Четири от 27-те държави изпратиха високопоставени служители вместо ръководителите на дипломациите си, съобщиха представители на ЕС.
Въпреки това френската министърка на външните работи Катрин Колона определи събирането като „изключителен дипломатически жест“, който „показва, че Украйна е част от нашето европейско семейство“. Предвид бавната украинска контраофанзива и опасенията за намаляване на западната подкрепа за Украйна, става въпрос и за това да се покаже на Русия, че „не трябва да разчита“ на „умората“ на Европейския съюз, обясни Колона, цитирана от Франс прес. Това послание веднага беше контрирано от Кремъл, който е убеден, че тази „умора“ ще се „увеличи в различни страни“.
Германската министърка на външните работи Аналена Бербок повтори призива си за „предпазен щит“ за Украйна преди предстоящата зима, предаде ДПА. Това би включвало разширяване на противовъздушната отбрана, доставка на генератори на електроенергия и укрепване на енергийните доставки като цяло, каза тя. „Миналата зима видяхме бруталния начин, по който руският президент [Владимир Путин] води и тази война, като умишлено атакува електроцентрали“, заяви Бербок.
Датският министър на външните работи Ларс Льоке Расмусен заяви, че Европа трябва да е готова да предостави допълнителна помощ „поради много основателни причини“. „На първо място, за да подкрепим Украйна, но също така и за да изпратим силен трансатлантически сигнал, че това, което се случва на наша собствена земя, е нещо, за което трябва да поемем голяма отговорност“, каза Расмусен.
„Солидарността и единството на европейското семейство не са даденост, а се отстояват в трудни моменти. Подкрепяйки суверенитета и териториалната цялост на Украйна в нейните международно признати граници, България подкрепя принципите и ценностите за демокрация, свобода, уважение“, каза българският вицепремиер и външен министър Мария Габриел.
От години Украйна се стреми да се присъедини към ЕС и през юни 2022 г. получи статут на кандидат за членство, но за да направи следващата стъпка, Киев все още трябва да постигне напредък, особено в борбата с корупцията, отбелязва АФП.
Срещата в Киев беше обявена от Борел за първа историческа, но тя идва в неблагоприятен момент за западния алианс, който подкрепя Киев. Лятото приключва след по-бавна от очакваното украинска военна контраофанзива, без голям успех, какъвто западните лидери се надяваха да видят преди есенната кал да зацапа протекторите на дарените им танкове, отбелязва Ройтерс.
„Сигурен съм, че Украйна и целият свободен свят са способни да спечелят тази конфронтация. Но нашата победа зависи пряко от сътрудничеството ни с вас“, заяви украинският президент Володимир Зеленски пред министрите.
