Днес комисарят по въпросите на съседството и разширяването Оливер Вархеи беше на кратко работно посещение в България за пореден път. Програмата на комисар Вархеи в София включи срещи с президента Румен Радев, министър-председателя Кирил Петков и министъра на външните работи Теодора Генчовска.
Еврокомисарят Оливер Вархеи видимо остана разочарован, дори раздразнен, от думите на Петков, като дори намекна, че разговорите по темата досега са били загуба на време, след като България няма да вдигне ветото си. Прави впечатление още, че Вархеи е посетил първо Скопие, а след това София, докато логиката предполага първо да посети София, която е член на Европейския съюз, и след това да предаде исканията ни на Скопие, което се бори за влизане в ЕС.
„Работим много тясно с френското председателство. Ние няма да оставим нито един непреобърнат камък, за да завършим това“, казва еврокомисарят в Скопие днес – преди визитата в България, и отбелязва, че френското председателство е изключително ангажирано с въпроса, като президентът Макрон лично взима участие.
Това изказване повдига въпроса дали Вархеи води разговорите за Северна Македония от името на представител на Европейската комисия, която представяла всички държави-членки на ЕС, или като представител на Франция.
Заявените от Петков изисквания на България за вдигане на ветото пък обезсмислиха напълно една от причините, които лидерът на ИТН Трифонов посочи като аргумент да изтегли министрите си от кабинета – че Петков се готви да предаде националния интерес и да вдигне ветото над членството на Северна Македония в ЕС.
Какво подразни еврокомисарят толкова много?
„Понеже тази сутрин и последните дни чувам най-различни неверни твърдения, че българското правителство имало две външни политики, искам ясно да заявя пред българските граждани и пред комисар Вархеи, че България има три ясни изисквания за напредването по темата Северна Македония“, заяви премиерът Кирил Петков на брифинг след срещата си с еврокомисар Вархеи.
Той ясно ги определи и това са:
- Спазване на Рамковата позиция, приета от българското правителство;
- Включване на българите в конституцията на Северна Македония, за да могат правата им да бъдат защитени;
- Договорът за добросъседство да се изпълнява.
„Това са били нашите дискусии и преди, и сега и работим да видим дали е възможно ЕС да бъде гарант за тези три условия“, уточни премиерът.
С Вархеи той посочи, че е имал конструктивен диалог. Заедно работят, за да се види дали е възможно ЕС да бъде гарант за тези три условия.
Еврокомисарят по разширяването на ЕС Оливер Вархеи посочи, че не можем да се продължи с процеса на присъединяване на РСМ, без всички държави да го одобрят.
„Очаквам подкрепата на една държавата – България. Работим за това. Най-накрая европейската перспектива за РСМ ще се затвърди. Бихме желали да бъде постигнато споразумение през юни. Затова се срещам с министър-председателя, срещнах се с външния министър, ще се срещна и с президента“, каза Вархеи.
„Имам задължението да помогна на всички участници, затова съм тук. Вчера се срещнах с министър-председателя на Северна Македония, за да продължим напред“, каза още еврокомисарят по разширяването на ЕС.
Изявлението на Петков за Северна Македония видимо разочарова еврокомисаря по разширяването на ЕС, както и многобройните привърженици на тезата, че Петков иска да предаде България, като премахне ветото за присъединяване на Северна Македония към ЕС, което всъщност беше и основният мотив на Слави да изтегли министрите си, създавайки парламентарна и политическа криза.
