Постигането на 3-процентен дефицит в държавния бюджет за настоящата година е невъзможно, вероятно ще се установи дефицит от 9 процента, ако не бъдат намалени разходите. Без съкращения, единствената алтернатива би било увеличаването на данъците в България, заяви в интервю за БТА председателят на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев. АИКБ е ротационен председател на Асоциацията на организациите на българските работодатели.
Велев бе попитан за мнение относно днешното заседание на Съвета за съвместно управление, свикано с цел обсъждане на предложенията по бюджета на страната за текущата година.
Към момента се предполага, че признатата работа от бизнес сектора и общините е на стойност 2-3 милиарда лева, която, ако бъде фактурирана, би довела до дефицит над 3 процента за 2024 година. Велев спомена, че тази извършена работа трябва да бъде заплатена през 2025 година, но средствата липсват. Те биха могли да бъдат набавени чрез нови заеми, но министърът на финансите очаква увеличение на разходите за обслужване на дълга с 60 процента тази година – от 1 милиард до 1,6 милиарда лева. При такова развитие след две години дългът може да достигне 80 милиарда лева, добави Велев.
В края на миналата седмица финансова министърка Теменужка Петкова поиска от всички основни изразходвачи на бюджети – министерства, институции и общини, да предоставят информация относно задълженията си към доставчици у нас и в чужбина.
Според Велев е необходимо приходите в бюджета да се увеличат с 28 процента през 2025 година, за да се възстанови 3-процентния дефицит, при прогноза за номинален ръст на икономиката под 7 процента. Този ръст на БВП включва както инфлация, така и реален ръст. Очевидно е, че без увеличаване на данъците и разпродаване на останалата държавна собственост, тези приходи не могат да бъдат постигнати, отбеляза Велев. Той подчерта, че повишаването на заплатите е противопоставено на бъдещето на бюджета, а когато веднъж се повишат, намаляването им е трудно, освен ако не се намеси МВФ, коментира той, напомняйки за аналогични ситуации в Гърция и България.
Съкращаването на разходите
Велев обясни необходимостта от бюджетни съкращения, като заяви, че през последните години е имало безразборно раздаване на средства с цел спечелване на симпатията на избирателите. От 2020 до 2024 година разходите за персонал в държавната сфера са нараснали с 78 процента, докато социалните и здравните плащания са увеличени с 81 процента, а инфлацията за същия период е била 35 процента. Според него, бюджетните разходи са надвишили както инфлацията, така и икономическия растеж. Велев настоя, че решенията, взети от парламента, да бъдат преразгледани, тъй като увеличението на разходите за персонал не може да бъде оправдано при 2,4 процента инфлация.
Според него, заплатите в държавния сектор трябва да се увеличават по-умерено, а работещите там да носят отговорност за своите осигуровки. Това е единственото решение, според Велев, ако не искаме да стигнем до финансов колапс, подобно на Гърция.
Велев сподели, че намаления в администрацията са наложителни, особено при намаляване на населението, а чрез увеличаване на бюджетните разходи за персонал се пренебрегват хората, които внасят средства в бюджета от реалния сектор. Той подчерта, че държавата е започнала практика на „издърпване“ на бъдещи приходи за текущата година, което води до недостиг на средства за инвестиции.
Ще работим повече, за да запазим същия стандарт
Според Велев, предстоящият Видовден налага стягане на коланите и справяне с реалностите, пред които е изправена цяла Европа. Хората трябва да свикнат с идеята, че ще трябва да работят повече, за да запазят стандарта си, вместо да очакват увеличение на доходите.
Той не коментира предложените от левицата идеи за данък свърхпечалби на банките, посочвайки, че такова решение не предлага дългосрочна устойчивост. Чрез повишаване на разходите без адекватно увеличение на приходите, страната рискува да попадне в затруднение, казва Велев.
Той също така акцентира на нуждата от възстановяване на ДДС на 20 процента за всички сектори, като подчерта необходимостта от справедливост в данъчната система. Важно е има разумен баланс между корпоративните данъци и ставките за доходите.
Еврозоната
Относно членството на България в еврозоната, Велев отбеляза, че ако страната не поиска конвергентен доклад в края на февруари или началото на март, може да загуби възможността да се присъедини към еврозоната в началото на 2026. Работодателите смятат, че е необходимо България спешно да поиска тези доклади, за да се избегне отрицателен отговор и забавяне на членството, което би изисквало стабилизиране на бюджета не само за тази, а и за следващите години.
