Васко Начев е енергиен експерт с богат професионален опит. Работи като консултант по проучване и добив на нефт и газ в различни държави от Близкия Изток, Египет, Казахстан и последно в Индонезия. Автор е на множество статии и анализи, отнасящи се до нефтения и газов сектор както у нас, така и в международен план.
Г-н Начев, слушаме от служебния министър на енергетиката как се водят разговори с „Газпром“, как допреди три-четири дни се чакаше крайният срок за отговор от руска страна. Такъв отговор ще последва ли?
Отговор ще чакат не три, а още 333 дни. Такъв отговор няма да дойде. Отговор от „Газпром“ няма да има.
Ако „Газпром“ проявяваха и минимален интерес, те щяха да намерят формата, под която комуникацията да се случи. От 27 април до днес „Газпром“ мълчи. След като някакво недоразумение, наречено министър на енергетиката, казва, че щяло да влезе в преговори с „Газпром“ в четвъртък, очаква отговор в петък или най-късно понеделник, този човек трябва тотално да не познава нито отсрещната страна, нито бранша, нито търговията с газ. За него всичко това трябва да е бяло петно.
Отчитате ли като грешка опитите да се говори с руския монополист?
Разбира се. Такива опити реално няма. Не може да пратиш мейл и да очакваш, че някой ще реагира. Дори не е ясно с кого се търси контакт.
В същото време изпълнителният директор на „Булгаргаз“ вчера каза, че държавната компания още не е влязла в търговски преговори, министърът на енергетиката твърди друго. Странно ли е това несъответствие?
Страна по договора е „Булгаргаз“, която не води каквито и да е разговори с отсрещната страна. Кой ги води тогава и на какво ниво – това е логичният въпрос. Такива разговори просто няма, няма и да има. Само Деница Златева и енергийният министър могат да кажат защо единият говори едно, а другият – друго.
Президентът Радев вчера от посещението си в Обединени арабски емирства каза, че България има потенциал да изнася зелен водород. Това така ли е?
Следващият вариант е да заговори за оранжев водород – само за това не е говорено. Безумие е да се твърди, че България може да изнася зелен водород, защото този въпрос не е решен на технологично ниво. Имали сме голям потенциал – честно казано не знам къде е този голям потенциал.
Това са безумия. Хората около президента толкова много не разбират нещата, че говорят небивалици. Това само излага съответната страна или поне това е моят прочит.
Заговори се и за добив на шистов газ в България. „Продължаваме промяната“ и БСП се обявиха против. Възможно ли е все пак да добиваме, има ли залежи?
В цяла Добруджа има шистов газ на едно-единствено място и това е „Блок Нови пазар“. Там е потенциалът, който се разглежда като възможен за евентуален добив. Преди да се започне добив обаче, трябва да се направи проучване. Такова нещо към момента не е направено.
Моето мнение е, че това, което Кирил Петков каза за шистовия газ, е глупост. Той каза, че „Продължаваме промяната“ били против, защото криело рискове. Тези думи ще му костват много. Този седеммесечен труд на „Продължаваме промяната“ беше съсипан от това изречение.
А какво смятате за сондажи в Черно море – знаем румънците вече добиват газ в своите води?
Това е другата нелепица – че щом в Румъния има, трябва и при нас да има. Нещата не стоят така. Едното няма нищо общо с другото. Правени са три сондажа от „Тотал“ в Черно море, и трите са сухи. Отделно и „Shell“ направиха още един сондаж – и той е сух. Това е резултатът до момента. Твърденията, че имаме газ, но не искаме да го добиваме или не ни дават, натоварват излишно очакванията на хората. Към този момент в наши води няма нефт или газ. Всичко други са фантазии.
Междувременно и цената на електроенергията се вдига. Може ли да говорим за бартер на електроенергия, произведа в България, с Румъния или Гърция, в замяна на природен газ?
Можем да говорим. Бартер с Гърция не е подходящ, защото добивът на Гърция е пренебрежимо малък, спрямо консумацията. Количествата природен газ, които Румъния добива и отделя за производство на електроенергия са 6 млрд. куб. м. газ на година. От тези 6 млрд., със съгласието на Европейската комисия, ние може да направим т. нар. сложна суапова сделка, която е въпрос на нюх, разговори, усещания, подходи и т.н.
Това е едно от малкото смислени неща, които бихме могли да направим. По този начин ще се изпълнява и препоръката на Европейската комисия за намаляване на потреблението на газ с 15% – Румъния намалява потреблението си с 15%, в същото време Европа намалява доставката със същите тези проценти, а ние можем да прибавим една известна в уравнението „доставка на природен газ“.
Какви други решения са възможни?
Едното решение, което имахме, го проспахме. Става дума за прословутите седем танкера с втечнен газ. Сега ще търсим вариант от днес за утре. Други опции оттук насетне няма. Всичко, което Деница Златева изговори, има пожелателен характер и е за някога в бъдещето. Реално нямаме полезни опции. Дори и да удвоим капацитета на „Александруполис“, става въпрос за 2024 година. Дотогава има толкова много време, а пред „Булгаргаз“ има въпросителна още за следващия месец. Отговор на тези въпросителни засега няма.
Това поставя ли България в още по-лошо положение – виждаме, че цените на газа в Европа падат?
Със сигурност ни поставя в още по-лошо положение. Относно цените – както падат, така само след седмица ще се вдигнат отново. Количествата газ, които България може да намери, ще бъдат на база холандската борса TTF. Графиките, които наблюдаваме там, не са красиви. Предстои ни възможно най-скъпият вариант, които можехме да реализираме за зимния период.
Още актуални интервюта – четете тук
