Отец Давид сподели в проповедта си в храм „Св. Мина“ във Велико Търново, че Възкресението е нещо, което не може да бъде обяснено, както и любовта и милостта, особено от тези, които не са ги изпитали в сърцето си.
Според Свети Гавраил, любовта е да знаеш, че някой се нуждае от теб в труден момент, дори когато трябва да преминеш през опасни ситуации, както е постъпил Йосиф Ариматейски, който е рискувал, за да получи тялото на Иисус. На следващия ден жените мироносици тръгнали към гроба, въпреки заплахите, за да окажат почит на своя учител и, макар да се съмнявали в това как ще преместят камъка, те открили неочакваното. Това са аспекти на Възкресението, любовта и милостта, обясни отец Давид.
Той увери, че в наши дни любовта е все по-оскъдна. Често не можем дори да помогнем на нуждаещия се, камо ли да направим нещо добро. Затова е толкова трудно да разберем Възкресението, което е кулминацията на любовта и усилията в живота. Тези, които наистина изпитват любов, не по задължение, а от вътрешно желание, са първите, които свидетелстват за Възкресението. В този контекст, Евангелието казва „Те се върнаха с голям страх и ужас.“ Ние, хората, често се страхуваме, но когато преодолеем себе си, Бог се разкрива в нас. Направо може да се определи като изпитание, необходимо за влизане в Рая. Това е и утехата, която ни дава православната вяра. Не е нужно да крием страховете си с омраза и към насилие, а просто да намерим сили да изпълним Божиите желания. Дори и когато сме принудени да обичаме, Бог е с нас и наблюдава, затова трябва да се опитваме, дори и с малко, да проявяваме любов и милосърдие, за да можем да видим Възкръсналия.
