В края на ноември лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов съобщи в социалните мрежи, че диалогът между работодателите и синдикатите е възстановен. Това се случи преди масовите протести, заради които бюджетът беше оттеглен. Днес обаче стана ясно, че различията, въпреки възстановения диалог, остават.
На последното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) проектобюджетът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 г. не получи единодушна подкрепа.
От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) заявиха, че не подкрепят бюджета, тъй като той продължава да доминира с финансиране на болнична помощ и лекарства, вместо да се насочи към превенция, докато КНСБ се въздържа, като аргументира позицията си с липсата на решения за заплатите и претоварването на медицинските кадри.
Проектобюджетът предвижда ръст на приходите с 444 млн. евро спрямо настоящата година, което представлява увеличение с 9,2%. Управителят на НЗОК доц. Петко Стефановски посочи, че средствата за първична извънболнична помощ ще се увеличат с 6,4%, за специализирана извънболнична помощ – с 4,7%, за болнична помощ – с 10,1%, а за лекарства и медицински изделия за домашно лечение – с 10,2%.
В бюджета са предвидени и 40 млн. евро за изграждане на електронна здравна карта, която ще осигури достъп както за личните лекари, така и за спешната и специализираната помощ, и ще гарантира верификация на медицинските дейности.
Министърът на здравеопазването доц. Силви Кирилов и министърът на финансите Теменужка Петкова подкрепят проекта, подчертавайки стабилната финансова рамка и възможността за нормално функциониране на системата.
От страна на бизнеса и синдикатите бяха изразени и положителни оценки: Мария Минчева от Българската стопанска камара приветства отпадането на 260 млн. евро, предназначени за възнаграждения на лекари без специалност и професионалисти по здравни грижи, като отбеляза, че това е стъпка към по-сигурно и прогнозируемо финансиране.
Подкрепа за бюджета, макар и с резерви, изразиха и Българската търговско-промишлена палата, както и КРИБ.
Въпреки ръста на средствата и опитите за усъвършенстване на финансирането, ключовите проблеми в здравната система – кадровият дефицит, ниските заплати и преобладаването на финансиране за болници и лекарства над профилактиката – остават нерешени.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров подчерта, че проектобюджетът не предоставя устойчиво решение за недостига на медицински персонал, а Димитър Манолов от КТ „Подкрепа“ допълни, че системните стратегически разговори трябва да започнат още преди следващия бюджет.
НСТС ще обсъди и проектите на законите за бюджета на Държавното обществено осигуряване и държавния бюджет на Република България за 2026 г., като остава въпросът дали възстановеният диалог, припомнен от Борисов, ще доведе до реален консенсус между държавата, бизнеса и синдикатите.
