В парламента „Възраждане“ преминаха от хулигански саботаж към фашизоиден терор. Вече не са достатъчни дебелашкият и агресивен език от място и от парламентарната трибуна и безкрайните реплики на съпартийци, с които да се пилее парламентарно време и да се протака вземането на решения от Народното събрание. Като едни щурмоваци депутатите от „Възраждане“ вече окупират парламентарната трибуна, изтръгват кабели на озвучителната система, задействат противопожарната аларма, търсят физически сблъсък с други народни представители. Иначе навън са слаби, събраха шепа защитници при демонтажа на Паметника на съветската армия, известен повече като МОЧА.
Диктат на малцинството
Парадоксът на българската, а и не само на българската парламентарна демокрация е, че тя е заплашена от диктат не на мнозинството, а на малцинството. А смисълът на демократичния парламентаризъм е тъкмо да се опази гласът на малцинството и дори то да има ключова роля в корекцията, а понякога и в конструкцията на мнозинства. Но когато малцинството се изживява като мнозинство, то не просто се лишава от собствен авторитетен глас, заменен с крясъци и лакти, не просто връзва ръцете на други партии, на които избирателите са делегирали повече власт в парламента, а руши самия парламентаризъм. Безпардонният, фашизоиден терор на едно агресивно, псевдо националистическо и откровено прокремълско малцинство е път към реална, непарламентарна диктатура. Колкото и да се опитва да се легитимира, че се бори срещу „диктатурата на мнозинството“.
Легитимират го обаче и другите две формации от опозицията. ИТН, която се идентифицира като некремълска формация, намира друго основание да застане редом до изстъпленията на „Възраждане“ – промените в конституцията. А БСП, която отчаяно се бори на русофилския терен с партията на Костадин Костадинов и също истеризира около демонтажа на МОЧА, сега бланкетно нарича чрез лидера си Корнелия Нинова опозиционния вандализъм „имитация“, но също използва лексиката му за „диктатура на мнозинството“, което налагало „пълзящ фашизъм“. И с невлизането си в пленарната зала в понеделник социалистите двулично се разграничиха от действията им, подобно на осъждането постфактум от БКП на левосектантския атентаторски курс на Столетницата преди век.
Лишаване от перспективата за управленска алтернатива
Поведението на трите опозиционни формации обаче не ги издига до алтернатива на управляващото мнозинство. Напротив, ефектът е огледален на неговата слаба популярност. Колкото формациите от т.нар. сглобка страдат от самото сглобяване, особено ПП-ДБ, толкова „Възраждане“, ИТН и БСП губят перспективата от опозиционери днес да се превърнат в управляващи утре. Не само защото и те, както и сегашните управляващи, въпреки идеологическите си сходства, са всъщност съперници. А защото се превръщат в карикатура, в лица и структури, които не могат да бъдат взети насериозно, че могат да управляват по-добре или че изобщо могат да управляват, без да предизвикат огромни сътресения.
Избирателите показаха много ясно, че бързо наказват собствените си заблуди като тази с ИТН – довчера първа политическа сила с големи заявки, но след като се оказа негодна да състави управление днес е на ръба на изпадането си от парламента. И това беше толкова скоро, че едва ли избирателите ще приемат да заложат отново на дори още по-рискова карта, която вече предлага и геополитическо отместване в един все по-тревожен свят.
Голяма измама за Русия
Радикализацията в поведението на опозиционните формации всъщност е проява на неврогенен задух вследствие на сърдечна политическа недостатъчност. И ако реваншистката жажда поддържа живеца у ИТН, то кръвоносната система на „Възраждане“ и БСП, които имат общи капиляри, пресъхва все повече тъкмо заради действията на управляващите. С бързото и решително орязване на руското икономическо и политическо влияние в България се срива, ако използваме марксисткия език, и базата, и надстройката на националисто-социалистите. И онази не малка част от обществото, която не просто е закърмена с руски сантименти, а е плашена, че е страшно да се живее без Русия, пък била тя и на Путин, сега бързо разбира, че това е измама. И вече съвсем битово усеща, че може и без руски газ, без руско ядрено гориво, скоро и без руски петрол, без съветски паметници и без Митрофанова да размахва пръст в национален ефир. Въпреки че Кремъл ще продължи да налива ресурс в петата си колона в България, той вече и на наша територия силно се стопява, а значи и редиците на петоколонниците бързо ще вехнат.
Истерично-фашизоидните прояви ще доведат до маргинализацията на опозиционните формации – особено ако управляващото мнозинство съумява както в понеделник независимо от тях и тъкмо заради тях да работи по-ударно. И явно сами си дават сметка, защото във вторник напуснаха пленарната зала. Проблемът е, че така оставаме без действителна парламентарна опозиция. Утешението е, че управляващите играят и тази роля, защото съставните им части постоянно са опозиция една на друга.
Коментарът на Веселин Стойнев е публикуван в Дойче Веле. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.
Още актуални коментари – четете тук
