Планът на президента на Съединените щати Доналд Тръмп за захващане на контрола над Венецуела и за възстановяване на нейната петролна индустрия след арестуването на президента Николас Мадуро е изправен пред сериозни политически, икономически и правни затруднения, като се очаква да няма незабавен ефект върху цените на нефта, показват анализи на Асошиейтед прес и Reuters.
Според АП, венецуелската петролна индустрия е в критично състояние заради години на пренебрегване, корупция и международни санкции, като сегашното производство е около 1,1 млн. барела на ден в сравнение с 3,5 млн. барела дневно през 1999 г. Някои експерти смятат, че при подходящи условия, производството може да бъде удвоено или утроено, но това ще изисква време и мащабни инвестиции.
Дори при оптимистичен сценарий, увеличаването на производството няма да бъде бързо, тъй като за достигане от около 1 млн. барела на ден до 4 млн. барела на ден ще са необходими приблизително 10 години и инвестиции от около 100 млрд. долара, посочва специалистът Франсиско Моналди от Университета „Райс“ в анализа на АП.
Ройтерс отбелязва, че пазарите са изправени пред нови геополитически рискове след ареста на Мадуро, като е възможно в краткосрочен план да се наблюдава пренасочване към „активи убежища“, след повторното стартиране на търговията. Агенцията акцентира, че пазарите са били затворени по време на събитията, но в края на 2025 г. американските и световните индекси са били близо до рекорди благодарение на двуцифрен ръст на годишна база.
Цената на нефта е нараснала над 62 долара за барел през декември, когато САЩ наложили санкции на танкери, свързани с Венецуела, но оттогава стойността се е стабилизирала около 60–61 долара за барел, според Ройтерс. Анализатори посочват, че въпреки значителния потенциал на страната, ще отнеме години за реализиране на сериозен ръст в производството.
АП акцентира, че Венецуела притежава най-големите доказани петролни резерви в света – около 303 млрд. барела, което представлява около 17% от глобалните запаси, но в момента страната произвежда под 1% от световния петролен добив. Единствената американска компания с важни операции в страната е „Шеврон“, която добива около 250 000 барела на ден чрез съвместни предприятия с държавната „Петролеос де Венесуела“.
И двете агенции подчертават, че ключов проблем остава политическата несигурност. Според АП, инвестициите на американските компании вероятно ще се осъществят едва след установяване на стабилен режим и ясни правила, като се припомня, че през 2007 г. правителството на Уго Чавес е национализирало много от сектора, което е довело до оттеглянето на компании като „Ексън Мобил“ и „КонкоФилипс“.
Ройтерс добавя, че потенциалните инвеститори ще трябва да се справят и с въпроси, свързани със сигурността, обширната деструкция на инфраструктурата, законността на задържането на Мадуро и риска от дългосрочна нестабилност. Агенцията цитира мнения, че дори по-стабилна и продуктивна Венецуела би могла да допринесе за глобалния растеж чрез увеличени доставки на нефт, но само при наличие на политическа стабилност и значителни инвестиции.
Що се отнася до правната страна, АП отбелязва, че поемането на контрол над венецуелските ресурси поставя въпроса за правото върху петрола, тъй като експерти твърдят, че международното право ограничава възможностите на една външна сила да извлече ползи от ресурсите на друга държава.
Двете агенции обобщават, че макар Венецуела да има потенциал да се върне като значим играч на глобалния петролен пазар, процесът ще бъде бавен, скъп и силно зависим от политическите събития в страната и от реакцията на международните пазари.
Междувременно, Каракас има около 60 млрд. долара неплатени задължения по държавни облигации и общият размер на външния й дълг – включително задължения на „Петролеос де Венесуела“, двустранни заеми и решения по арбитражи – е оценен на 150–170 млрд. долара. Според Международния валутен фонд, номиналният БВП на страната за 2025 г. е 82,8 млрд. долара, което означава, че съотношението дълг към БВП е между 180 и 200 процента.
Въпреки това, през 2025 г. облигациите по държавния дълг поскъпнаха почти двойно, но все пак те продължават да се търгуват под номиналната си стойност – само 27–32 цента за долар, посочва друг анализ на Ройтерс.
Според експерти от Ситигруп, за да се възстанови устойчивостта на дълга, е необходимо намаление на главницата с поне 50 процента. При базов сценарий те оценяват нетната настояща стойност на възможна сделка на около 45 цента за долар, като при включване на допълнителни механизми, свързани с цените на нефта, възстановяването може да достигне 50 цента за долар.
