Велика събота е последният ден от Страстната седмица, предшестващ Великден. Това е и последният ден, когато се боядисват яйца.
Църквата прославя Велика събота като „най-благословения седми ден“. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.
На Велика събота църковното богослужение започва рано сутринта и продължава непрекъснато до края на деня, така че последните съботни песнопения се сливат с възкресните (неделните) и свършват вече при звуците на тържественото „Христос воскресе!“.
За първи път тази година великденското богослужение в храм-паметника „Александър Невски” утре няма да бъде отслужено от патриарх Неофит, а това ще направи врачанският митрополит Григорий.
Жените посещават гробищата, преливат и прекадяват, раздават боядисани яйца и хляб за душите на мъртвите. Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове.
Велика събота е и последният ден, в който могат да се боядисат яйцата за Великден. Празникът е свързан с оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и от жени, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража.
По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалеч от Голгота. Първосвещениците и фарисеите знаели, че Исус Христос е предрекъл възкресението си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат тялото, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.
За този Великден използваме миналогодишния Благодатен огън
За Великден Благодатният огън няма да бъде пренесен до България. Тази година ще се използва Благодатният огън, съхраняван от миналата година в Синодалния параклис „Св. цар Борис-Михаил“.
Решението църковна делегация да не пътува до Йерусалим на Велика Събота бе взето от Св. Синод на БПЦ-БП. Още същия ден премиерът Кирил Петков предложи предоставянето на правителствения самолет. Това се случи на 14 април, а подготовката за пътуването до Йерусалим изисква повече време. От Светия Синод заявиха само, че причина светия огън да не бъде донесен тази година за българите са „неблагоприятни обстоятелства”.
Всяка година на Велика събота на Божи гроб от небето в ръцете на Йерусалимския патриарх пада Благодатният огън. И до днес тайнството е неразгадано, въпреки че много учени са градили хипотези.
Благодатният огън символизира чудотворната светлина на Възкресението на Христос, за която говори още апостол Петър, и се смята за светиня за вярващите. Появата му в навечерието на православния Великден чрез молитвите на православния патриарх, духовенството и хилядите поклонници, се нарича „чудото на слизането на Благодатния огън“.
В последните две години Благодатният огън попада в капана на коронавируса.
През 2020 година в главното светилище на християнския свят – църквата на Гроба Господен, богослужението по измолването на Благодатния огън протече при закрити врата. Тогава улиците на Йерусалим бяха пусти и липсваха обичайните поклонници, които изминават пътя по Виа Долороса (Via Dolorosa – Пътят на страданието) в навечерието на чествания от католиците Великден. Тогава огънят не бе пренесен до България, а бе използвана частица от този, който беше донесен през 2019 г.
През 2021 година огънят донесе врачанският епископ Григорий с правителствения „Фалкон”. Тогава българската църковна делегация получи Благодатния огън от нашия посланик в Израел Румяна Бъчварова, но заради строгите мерки духовниците чакаха в правителствения самолет и не стигнаха до църквата на Гроба Господен.
