Днес е Велика събота от Страстната седмица. Последният ден от Страстната седмица е посветен на тъгата за Спасител Христос, който е бил разпнат, и в същото време на очакването за Неговото Възкресение.
В съвременността чувствата на вярващите се различават от безнадеждността на апостолите на деня след смъртта на Христос. Възкресението придава ново значение на смъртта Му, която не е безнадеждно прекратяване на живота, а изкупителна жертва, както споделя Сам Иисус: „Бог толкова обикна света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине никой, който вярва в Него, а да има вечен живот“.
На този ден, който е последен в еврейския календар и затова е ден на пълно спокойствие от всякакви дейности, Христос с човешкото Си тяло е бил в гроба. Учениците Му, „поради страх от юдеите“, се заключили в една къща в Йерусалим, нито още можели да осъзнаят как е възможно всичко случващо се. За тях този ден бил период на дълбока безнадеждност. Чак до третия ден вечерта, някои от тях посмявали, без особена надежда: „а ние се надявахме, че Той е Онзи, Който щеше да избави Израил…“.
Само жените около Света Богородица не се предавали: те подготвили от предишната вечер традиционните погребални масла, с които на сутринта, след „почивката в събота“, да отидат да помажат тялото на Спасителя. И в „първия ден на седмицата“ те „много рано“, при все още тъмно небе, отишли на гроба, където ги очаквала голямата и невероятно радостна изненада – Възкресението на Христос.
Тази сутрин богослужението е фокусирано върху древните пророчества и предобрази на Христос. След вчерашния Велики петък, който поради скръбта остава без литургия, днес се служи Василиева литургия, а вечерта няма служба, тъй като се очаква среднощното пасхално богослужение. Днес вярващите произнасят молитвените думи: „Покланяме се на Твоите страдания, Христе! Покажи ни и славното си Възкресение!“.
