Спад на БВП, намаляващи чужди инвестиции, загуба на работни места: британската икономика още не може да се съвземе от Брекзит. Може ли при новото лейбъристко управление Лондон да преразгледа решението си за Брекзит?
Новият британски премиер Киър Стармър, привърженик на излизането на Великобритания от ЕС, през по-голямата част от предизборната си кампания мълчеше по въпроса дали смята да преразгледа решението за Брекзит, взето на референдум през 2016-а година. В крайна сметка обаче изключи такава възможност.
Общото мнение е, че Стармър е избягвал дискусиите за последствията от Брекзит, за да получи гласовете на консервативните избиратели, раздразнени от торите заради поредицата кризи. Дългите опашки за получаване на основни медицински услуги и високите цени са на първите места в този списък.
Без ЕС ще е по-трудно
Победата на Лейбъристката партия се състоя въпреки доста оскъдната информация по въпроса как Стармър възнамерява да изпълнява предизборните си обещания – да постигне устойчив ръст и да спаси британската икономика, която все още изпитва негативните последствия от Брекзит. Но както посочва пред ДВ лондонският икономист Димитрий Зенгелис, на новия премиер ще му бъде много по-трудно да постигне това, ако Обединеното кралство остане извън ЕС и неговия единен пазар.
Майк Голсуърти, председател на Европейското движение на Великобритания, което е за подобряване на връзките с ЕС, също смята, че Стармър е избягвал темата, за да не намали шансовете на лейбъристите. Но Голсуърти прогнозира, че натискът от страна на бизнеса, на известните икономисти и на тези, които са гласували против излизането на Лондон от ЕС, може в крайна сметка да го накара да се заеме с този проблем.
Лейбъристите може и да са прокарали „червени линии“, предполага Голсуърти, говорейки за прекия отказ от влизането на страната в единния пазар на ЕС. Но той е убеден, че различни обществени групи ще окажат натиск на тези линии, тъй като хората ще изискват отговори и повишаване на жизненото равнище.
Ще накарат ли Стармър да преразгледа решението за Брекзит?
Мнозина предполагат, че сближаването с ЕС ще е нужно на Великобритания за подобряване на положението на британската икономика. Макар да има различни оценки за мащаба на пораженията, нанесени ѝ от Брекзит, всички са съгласни с това, че той е довел до увеличение на бюрокрацията и на разходите на британските предприятия. Освен това е намалял обемът на търговията между Лондон и неговия най-голям партньор – ЕС.
По данни на британския Национален институт за икономически и социални изследвания, след излизането от ЕС брутният вътрешен продукт на страната се е свил с 2-3 процента, а се очаква до 2035 година спадът да достигне 5-6 на сто. Друго изследване пък показва, че към 2035 година заради Брекзит инвестициите във Великобритания ще намалеят с една трета, което ще доведе до загубата на три милиона работни места.
Проучване на счетоводната компания Menzies пък е установило, че всяка пета британска фирма иска правителството да върне страната в единния европейски пазар. Британската търговска палата твърди, че ръководителите на две трети от фирмите, търгували с ЕС през 2023 година, определят свързаните с това процедури като обременяващи, а почти половината от анкетираните топ-мениджъри не са съгласни, че Брекзит е подпомогнал развитието на компаниите им. Точно обратното – 41 процента са заявили, че изходът от ЕС е усложнил процеса на покупки и продажби на стоки на партньорите от ЕС.
„Кардинално преразглеждане няма да има“
„Излизането от ЕС оскъпи и бюрократизира продажбата на нашите стоки и услуги през Ламанша“, заяви генералният директор на Британската търговска палата Шеваун Хавиланд. „Трябва да престанем да бъдем прекалено внимателни и да започнем да наричаме нещата с истинските им имена“, допълни той.
Наблюдателите обаче не смятат, че Стармър ще прояви авантюризъм в това отношение и ще предпочете да се заеме с теми, от които ще има повече полза, отколкото възможния отказ от Брекзит. Професорът по европейска политика в лондонския „Кингс Колидж“ Ананд Менон е на мнението, че никакво кардинално преразглеждане на съществуващите отношения няма да има. „Стармър не иска много“, твърди той.
Какво иска Стармър и какво може да получи?
Лейбъристката партия възнамерява да подобри съглашението за търговия и сътрудничество между ЕС и Великобритания, подписано през 2020 година. Сред относително безспорните неща, към които тя се стреми, са промените в сферата на ветеринарния контрол за намаляване на бумащината и на граничните проверки на продуктите с животински произход, както и взаимното признаване на дипломите.
Програмните документи на лейбъристите съдържат и призив към сключването на нов отбранителен пакт между Лондон и Брюксел, насочен към укрепване на колективната сигурност. Но дали и Брюксел е на същото мнение? Професор Менон се съмнява, че ЕС ще се съгласи на сътрудничество в това, което засяга икономическата страна на отбранителната дейност.
Мелани Фогелбах от Германската търговско-промишлена палата смята, че ЕС и Великобритания трябва да си сътрудничат, защото „разминаването между британската нормативна база и законодателството на ЕС“ ще продължи да създава нови търговски бариери.
Майк Голсуърти от своя страна прогнозира, че с времето общественото мнение може да се промени и това ще даде на Киър Стармър възможността постепенно да отмени Брекзит, ако го иска. Но пък не е изключено в този случай ЕС да откаже. Аналитиците са сигурни, че Брюксел не гори от желание да поеме по трудния път към възможното връщане на Великобритания в неговите редици.
*Текстът е публикуван в „Дойче Веле„. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
Още международни новини – четете тук
