Велислав Величков е завършил Математическа гимназия, гр. Пловдив. Магистър по Право, адвокат от 20 години, експерт по конституционно право. Общински съветник в Пловдив – 1991 – 1997г. Народен представител в 38-то ОНС – 1997 – 2001г. Председател на НГИ „Правосъдие за всеки“ 2015 – 2017г. и сдружение в обществена полза „Правосъдие за всеки“ от 2017г.
– Г-н Величков, „Правосъдие за всеки“ призова парламентът със законови промени да спре възможността ВСС с изтекъл мандат да избира нов главен прокурор. ПП-ДБ внесоха такива изменения, смятате ли, че ще се събере мнозинство, което да ги приеме?
– На първо място искам да кажа, че преходните и заключителни разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Конституцията, които изрично казват, че този състав на ВСС не може да избира главен прокурор и председател на ВАС, не са отменени.
Тези разпоредби казват, че този състав не може да избира „тримата големи“ в съдебната власт – главния прокурор и двамата председатели на върховни съдилища.
Те не са обявени за противоконституционни и не са отменени от Конституционния съд. Което означава, че това е действаща конституционна норма. Това е юридическият аргумент. Съгласно него те не могат правно, аргументирано да открият и по-скоро – да възстановят спряната процедура, която беше спряна миналата година през юни месец от същия състав на ВСС до произнасянето на съда по конституционната жалба на бившия главен прокурор Иван Гешев.
Второ, няма и никакво морално основание, и политическа легитимност подобен избор. Ние живеем в парламентарна република с представителна демокрация. Органите, излъчени от парламента, са държавни органи, които получават пряко своя мандат през парламента, но това е де факто косвено възлагане от гражданите. Гражданите са избрали народните представители, за да могат те да изберат парламентарните квоти в органите на съдебната власт и в регулаторните органи.
След като този ВСС с изтекъл преди 22 месеца мандат, а към датата на процедурата за избор на нов главен прокурор ще е с две години изтекъл мандат, той няма правна легитимност, политическа легитимност и морално основание да произвежда този избор, при това за срок от 7 години, тъй като е отменен текстът, с който мандатът на главния прокурор се намалява на пет години, и така да задължи следващия състав на ВСС с целия му петгодишен мандат, когато и да започне той, да работи с този главен прокурор и или с друг главен прокурор, който ВСС би избрал, или с новия председател на Върховния административен съд, който ВСС би избрал.
Самото започване на такава процедура би било неморално, скандално и би било откровена провокация към парламентарната република. Ние се нагледахме вече от този състав на ВСС на абсолютно нелегитимни актове, на провокативни към правото и парламентаризма актове.
Видяхме, че там липсва всякакъв морален интегритет на членовете, които сами си признаха и ясно демонстрираха, че са били – част от тях, политически зависими и са изпълнявали политически поръчки. Най-вече това си пролича след скорострелното освобождаване на Иван Гешев като главен прокурор и още по-скорострелното избиране на изпълняващ функциите главен прокурор на Борислав Сарафов от прокурорската колегия, а не от целия състав на ВСС.
Именно за това е това бързане в момента с този намален законово брой гласове от 13 души, а не от 17, както е за председателите на върховни съдилища, Пленумът на ВСС да избере удобен за част от политическото статукво и зависим от определени личности – политици олигарси, главен прокурор.
И очевидно е, че една такава личност откровено тика нещата в тази посока – бързо разпускане на парламента сега, за да няма и действащ парламент по време на процедурата за избор на главен прокурор, ако тя бъде възобновена, и бърз избор на нов главен прокурор и встъпването му в нов мандат преди да се е сформирало още или в началния месец на сформиране на следващото Народно събрание, за да не може да реагира.
Така че, този законопроект на ПП-ДБ е абсолютно основателен, според мен своевременно внесен – защото има опасност още другата седмица при влизане на конституционното решение в сила ВСС да открие процедурата, да възобнови процедурата и тогава спирането ще бъде много трудно.
При това това е закон, който се приема на две четения, след това трябва да се обнародва, ако няма президентско вето. Тоест, има известен период от време, в който този закон трябва да мине по съответните процедури, за да влезе в сила.
И най-важното – при внасяне на този законопроект, при дебатите още за първо гласуване и при предложенията за второ четене много ясно ще си проличи кои политически сили, кои депутати в парламента искат да запазят скандалното статукво в прокуратурата и абсолютно йерархичната фигура на главния прокурор в този ѝ вид и с точно определен удобен кандидат, за да продължи той да обслужва точно определени политици и да работи избирателно точно за определени интереси.
Ще стане кристално ясно кой иска прокуратурата да е част от организираната престъпна група в държавата, която се намира под политически контрол и кой иска да даде възможност за един по-качествен, прозрачен избор след приемане и на съответните промени в Закона за съдебната власт, така че прокурорите да могат да работят свободно и да не изпитват страх от фигурата на техния всемогъщ началник.
– Борислав Сарафов ли ще бъде според Вас кандидат за титуляр на този пост?
– Не мога да кажа кой ще бъде. Може да е той, може да е друго лице. В последно време се чуват в публичното пространство гласове, каза го и Христо Иванов в свои интервюта, че ще има нови лейтенанти и във ВАС, и в прокуратурата.
Във ВАС това е естествено, тъй като председателят Чолаков няма право на нов мандат, въпреки че точно повторен мандат се целеше в негова полза при онези предложения, с които първоначално беше внесен конституционният законопроект.
Но при главния прокурор може да се стигне и до избор, назначаване по-скоро, на една по-малко известна личност, която да не предизвика изначално обществено недоверие или протестна вълна, но в същото време да бъде човек послушен, зависим и гъвкав спрямо това, което ще прави, за да обслужва определени политици.
Най-общо аз не мога да кажа кого г-н Пеевски привижда в следващия главен прокурор.
– Според Вас бързането за нови избори е свързано именно с тази процедура, така ли?
– Любопитно е, че докато всички други политици в парламента правят изявления в обратния смисъл – че не трябва да се бърза за нови избори, още повече, че ще се повторят най-вероятно почти същите резултати.
Борисов напоследък си мълчи, но също се обявява за нови избори, но Пеевски категорично и всеки ден призовава да се връща мандатът и да се отива незабавно на избори.
И точно в този момент, когато Народното събрание де факто ще прекъсне работа през август заради парламентарната ваканция и заради предизборната кампания, се очаква ВСС да възобнови процедурата за избор на нов главен прокурор. Което очевидно навява съмнение на съвпадение в моментите – конституционното решение в края на юли, „мъртвият“ месец август, в който ВСС уж трябва да почива, но ще възобнови състава си като един орган и се очаква да открие процедурата, и липсата на Народно събрание точно в този момент.
Прекалено много стават съвпаденията, за да няма случайности.
– Искам да Ви върна в началото, като казахте, че част от промените в Конституцията не са върнати от КС и те касаят точно избора на главен прокурор. Това означава ли, че ако такава процедура се проведе, то тя по-късно ще може да бъде оспорена пред Конституционния съд?
– Това означава, че при тези останали разпоредби ВСС ще погази Конституцията, ако възобнови и проведе процедурата за избор на нов главен прокурор в момента.
Ако това се случи, президентът ще има възможност да не подпише указ за назначаването му и да го върне за ново разглеждане. Тогава вероятно ще има и ново Народно събрание и ще има възможност да се подаде и жалба в КС срещу този акт на ВСС, въпреки че това е към момента безпрецедентна практика.
Но ако ВСС със свое решение определи главен прокурор в противоречие с конституционни разпоредби, има пълното основание президентът да сезира КС, а той съответно ще трябва да се произнесе.
И по мое мнение тази конституционна жалба тогава би следвало да спре действието на избора до произнасяне на КС, иначе ще създаде изключително сложна правна обстановка, правна нестабилност. След евентуална отмяна на избора може да се стигне до нужда да се ревизират решения на главния прокурор, което е крайно нежелателно.
Всъщност, с това произнасяне на КС и с тази очаквана готовност ВСС да започне незабавно избора на нов главен прокурор, ние рискуваме от политическа и парламентарна криза, да преминем към остра криза в съдебната власт и към конституционна криза след това, ако този избор бъде оспорен в КС.
– Решението на Конституционния съд ще доведе ли до това, че съдебната реформа от приоритетна тема сред политическите сили да девалвира и да се тръгне по пътя не на конституционни, а промени в процесуалните закони? Според някои политически сили точно това е съдебната реформа…
– Няма никакъв спор: устройството на съдебната власт се намира в Конституцията. Ако има системен проблем в съдебната власт и част от нея 30 години не може да произведе никакъв ефект от своята работа, съдебната реформа означава премахване на системния проблем, а това може да стане само през конституционни промени, тъй като статутът на главния прокурор, неговите изключителни правомощия и пълната му безотговорност – това е най-безконтролната управленска фигура в цялата държава, която с настоящото решение №13 КС си позволи за първи път да въздигне в самостоятелен орган на власт.
Това дори решение №3 от 2003 година не определя главния прокурор като самостоятелен орган на властнически правомощия, каквото прави решение №13 и буквално са прелели легена, в буквалния смисъл на думата.
Няма как да работи една система, ако главният ѝ бушон не работи. Главният бушон в прокуратурата е главният прокурор. Главният бушон в съдебната власт е ВСС. Ако тези два органа работят избирателно, ако не работят въобще, ако са под политически или олигархически зависимости, ако изпълняват политически поръчки, включително с административните кадрови решения, които правят, никакви промени в никакви процесуални закони няма оправят нещата, тъй като главният бушон е изгърмял.
Тоест, няма как съдебната реформа да бъде успешна, без да се промени устройството на тази част от системата, която очевидно не работи.
Колкото до това дали тази тема е девалвирала в обществото – това е все едно да виждаш, че потоп те залива, но понеже вече веднъж се е случило, да кажеш: Няма какво да взимаме предпазни мерки. То веднъж ни заля, ще ни залее още веднъж и пак ще се оправим.
Абсолютно безотговорно е тема №1 в държавата, тъй като държава без работещо правосъдие е организирана престъпна група, казал го е проф. Живко Сталев, ако политиците си затварят очите нарочно при този проблем, това означава, че също са част от организираната престъпна група.
Така че тук съм абсолютно убеден, че в следващите години тази тема ще бъде основна в дневния ред на обществото – в политическия дневен ред и в парламентарния дневен ред и ако не се вземат необходимите мерки, ще стигнем до избори за Велико Народно събрание.
Всъщност, с това си решение, КС е засилил държавата точно натам – към избори за ВНС с всичките непредвидими правни последици за устройството на държавата, които могат да настъпят от този ход. Но явно КС е подходил доста стеснително, вместо да гледа по-разширения държавен интерес.
Крайно време е да се разбере, че 2024 година, не е 2003 година и не може да се прави „равнис“ в КС по едно остаряло, поръчково до голяма степен решение на бивш негов състав, което отдавна е загубило своето значение в променените обществено-икономически условия в държавата, особено след приемането ни в ЕС 2007 година, където ние дадохме суверенитет към наднационален орган на държавата.
Това изглежда е ок за КС, но не е ок да решим системните проблеми вътре в държавната власт.
Така че ще има продължение на всичко това, което се случва. Включително с това решение 6 на 6 гласа за правомощията на служебното правителство и начина на неговото назначаване. Ще има кой да го сезира и ще бъде задължен съвсем скоро, макар и в променен състав – тъй като наесен четирима членове на КС трябва да бъдат сменени, отново да се занимае с тези теми.
Но по-важно е органите, които управляват парламентарната република на първо място – това трябва да е НС, да разберат, че има огромен проблем и да се опитат да го решат в обществен интерес, а не в частен или политически интерес на определени лица.
