Венко Сабрутев е роден през 1984 година в София. Магистър по Управление на международни проекти и магистър по Маркетинг от Университета за национално и световно стопанство. Има над 10 години опит в областта на енергетиката (горива и електроенергия) и опит в управлението на големи проекти, търговията, маркетинга и иновациите. Народен представител от „Продължаваме промяната“ в 47-мия и 48-мия Парламент. Заместник-председател на Комисията по бюджет и финанси в последните две Народни събрания.
Народните представители приехте да възложите на Министерския съвет да предоговори части от Плана за възстановяване и устойчивост относно въглищните централи и целите за намаляване на вредните емисии, като в решението се казва, че вместо да намаляваме вредните емисии от производство на електроенергия с 40% до края на 2025 година, взимайки изходните нива от 2019 година, трябва да осигурим работата на въглищните централи до 2038 година. Защо Вашата парламентарна група подкрепи този вот?
Планът за възстановяване и устойчивост беше приет в момент, в който нямаше война. Геополитическата обстановка в цяла Европа беше съвсем различна. Българският план тогава бе приет с овации от Европейския парламент, включително от самата Урсула фон дер Лайен.
Когато кабинетът „Петков“ влезе в управлението, редактира Плана, изработен от служебния кабинет „Янев 2“. Във Версия 1.4 на Плана от 15.10.2021 година на 122 страница беше записано „извеждане на 1.4GW въглищни мощности до 2026 година“. Това, което направихме ние, е да премахнем този ангажимент за затваряне на централи и да впишем „намаляване на емисии“, което е възможно.
Възможно е, като се затворят най-замърсяващите централи – те са частни, не са държавните „Марици“. След преминаване на умерен режим на работа, тези 40% намаляване на емисиите биха могли да се постигнат, без да има необходимост от цялостна реорганизация на енергийната система на България.
Видяхме промените в геополитическата обстановка – настана война. Преди войната самата Европейска комисия смяташе, че правилният път за декарбонизация минава през затваряне на ТЕЦ-ове и изграждане на централи, които да произвеждат електроенергия от газ, то след започването на война, след нестабилността на газовите доставки, след драстичния ръст на цените на газа, това не е правилно решение.
Затова внесохме проект на решение, с който да задължим правителството да започне преговори, с оглед изцяло новата обстановка, в която се намираме. Предложихме централизиран подход – не България да инициира промяна на своя План, а България в партньорство с Румъния, Гърция, Западните Балкани. Предложихме да излезем пред Европейската комисия заедно – като регион, който е зависим от производството на българските ТЕЦ-ове, и да говорим за регионалната необходимост да се отложи изпълнението на този ангажимент за 40% намаляване на емисиите.
За съжаление Народното събрание не пожела да приеме този подход и се стигна до гласуване на най-базовите точки. Това са да се премахне изискването на намаляване на въглеродните емисии с 40% до 2025 г., както и да се гарантира работата на въглищните централи на пълен капацитет до 2038 година.
Има ли риск за парите по Плана за възстановяване? Знаем, че зеленият преход заема водещо място в българския План за възстановяване и устойчивост и концентрира над 53% от общите средства.
Декарбонизацията на икономиките е водещ индикатор за Плановете за възстановяване за всички държави, не само за българския. Дали има заплаха за парите по Плана за възстановяване, зависи от това как служебният кабинет ще си свърши работата.
Народното събрание даде мандат на служебния кабинет да започне преговори. Оттук нататък въпросът е дали служебният кабинет ще си свърши работата професионално.
Наблюдавайки работата на служебното правителство – особено в енергетиката, мислите ли, че то е способно до 31 март – какъвто срок е заложен в решението, да предоговори Плана, така че да има добри условия за България?
Аз съм малко притеснен. Притеснен съм от това, че на едно изслушване на служебния министър на енергетиката, той обясняваше, че иска да замени планираната мярка за изграждане на батерии с друг тип балансиращи мощности. Тогава той каза, че България трябва да върви в посока изглеждане на ПАВЕЦ – помпено-акумулиращи водноелектрически централи, и всякакви други меко казано екзотични предложения.
Притесних се от думите на служебния министър на енергетиката, защото видимо той не знаеше, че изграждането на един ПАВЕЦ отнема минимум 10, дори 15 години. Има разписан проект за разширението на ПАВЕЦ „Чаира“ още през 80-те години. ПАВЕЦ-ът има горен изравнител – тоест язовир на по-висока кота, и един язовир на по-ниска кота. Когато е необходимо, се пуска вода към долния язовир и тогава се произвежда електроенергия. Когато има излишък на електроенергия и тя трябва да се консумира, водата – чрез помпи, се качва отново в горния язовир.
В момента ПАВЕЦ „Чаира“ разполага с много малък долен язовир и много голям горен язовир. Проектът за разширение включва изграждане на допълнителен язовир, който да бъде вързан към съществуващия долен, като по този начин ПАВЕЦ-ът да започне да работи от 7-8-часов режим на работа на 24-часов режим на работа.
Казвам всичко това, защото този проект е започнат още през 80-те години. Петдесет години по-късно разширението не може да се осъществи по какви ли не причини. Планът за възстановяване и устойчивост изисква проектите да бъдат реализирани до 2025 година и да започнат да дават своя продукт най-късно до 2026 година.
Ако тепърва започваме на строим ПАВЕЦ, не можем да влезем в тези срокове. Също така, изисква се предварителна техническа експертиза, която България отдавна е загубила. Изисква се предварително проучване откъм екологична гледна точка за степента на увреждане на околната среда. Няма как в този кратък период, в който всички проекти по Плана трябва да бъдат реализирани, да бъде изградено нещо, различно от батерии. Батериите са готови модули, които се доставят в готови контейнери, монтират се без разрешение за строеж, ОВОС и т.н. Това е единствената мярка, която би могла да бъде реализирана за балансиране на системата.
Когато министърът на енергетиката (б.р. Росен Христов) говореше за някакви газови хранилища, за допълнителни екзотични идеи – извън ПАВЕЦ-а, стана ясно, че или той, или екипът му няма необходимите компетенции. Това са моите притеснения. Когато говорим за предоговаряне на Плана за възстановяване и устойчивост, трябва ясно да кажем, че зад него стои огромен финансов ресурс за България. България няма правото да прави грешки по пътя си, така че да изпусне усвояването на тези средства.
След като имате тези основателни притеснения по отношение енергийния министър, защо Вашата парламентарна група внесе проекта на това решение, знаейки, че служебното правителство ще води преговори – кое Ви провокира да реагирате за предоговаряне?
Това, което предложихме в нашето проекторешение не беше отказ от поетия ангажимент за намаляване на въглеродните емисии. Нашето предложения беше за отлагане на ангажимента за намаляване въглеродните емисии.
Ясно е, че на световно ниво се работи в посока декарбонизация. Ясно е, че няма как да има пушещи комини – говоря за частните ТЕЦ-ове, които буквално увреждат живота и здравето на нас и нашите деца. Европа няма да позволи това да съществува, няма да съществува и на пазарен принцип. Нашето предложение беше това да се отложи максимално много – с оглед това, което се случва на геополитическа сцена, така че да бъде защитен националният интерес и да разполагаме с достатъчно допълнително време, в което да се изградят заместващите мощности. Това, което Народното събрание обаче прие, е да се откажем от поетите ангажименти.
Трябва да припомним още нещо – първият ангажимент, който поема страната ни за намаляване на емисии, е по времето на кабинета на Борисов. Тогава е приет ангажимент за намаляване с 55%, не с 40%. България отдавна е поела този ангажимент и сложно би могла да се откаже от него. Според мен дори е истинско предизвикателство. Като сложим в уравнението видимата липса на опит и експертиза в служебния кабинет, това води до моите лични опасения, че служебният кабинет може да се справи с такива преговори. Нека видим, дано не се окажа прав и дано служебният кабинет успее да си свърши работата.
В Плана закриването на централите е заложено чак за 2038 година, преди това всички мерки са свързани единствено с намаляване на въглеродния отпечатък. Защо се получават спекулациите от вашите политическите опоненти с темата за закриването на ТЕЦ-овете?
Това е тенденция. Тенденция е ясни, видими и лесно доказуеми неща, да бъдат обръщани в тема на нашите политически опоненти и да бъдат обръщани срещу нас.
Това се случи и в четвъртък по време на обсъждането на второ четене на закона на ГЕРБ и Делян Добрев за т. нар. едно левче на горивата. В последния момент в този законопроект се появи една формула. В нея се заложи коефициент 0,5 – това означава, че вносителят на този законопроект – Делян Добрев, със закон защитава 50% от свръхпечалбите на „Лукойл“ да останат за тях.
Преди това говоренето беше, че едва ли не „Продължаваме промяната“ участва в коалиция „Лукойл“, че едва ли не защитаваме интересите на „Лукойл“. В същото време внасят законопроект, с който ясно и видимо се защитава финансовият мултимилионен интерес на „Лукойл“.
В четвъртък в зала, благодарение на натиска на „Продължаваме промяната“, този коефициент от личното предложение на вносителя 0,5 се качи на 0,7. Това се случва постоянно – едно нещо, което е лесно доказуемо, се обръща.
Конкретно за Плана за възстановяване и устойчивост – влезте на официалната интернет страница на Плана (nextgeneration.bg), разгледайте Версия 1.4, датата на документа е 15.10.2021 г., отворете страница 122 и ще видите ясния ангажимент, който поема кабинетът „Янев 2“ – „извеждане на 1.4GW въглищни мощности до 2026 година“, които да бъдат компенсирани с нови мощности на газ и ВЕИ.
Ето кой всъщност продаде българската енергетика. Ето кой записа ангажимент да уволним почти 20 хиляди души, заети в ТЕЦ-овете и мините. Всичко това, благодарение на силно викане, крещене по всякакви медийни канали, се наложи наратив, че „Продължаваме промяната“ е поела този ангажимент. Истината е, че това не е вярно и това е лесно проверимо и доказуемо.
Ангажиментите за затваряне на ТЕЦ-ове бяха поети във Версия 1.4 на Плана от кабинета „Янев 2“. Ние всъщност опазихме ТЕЦ-овете да не бъдат затворени. Ако бяхме продължили политиката на служебния кабинет, трябваше този ангажимент да бъде заложен във финалната версия на Плана, а той не е заложен.
Как ще се отрази преговарянето на условията на Плана с Европейската комисия на страната ни – може ли да има имиджови или финансови щети, или всичко зависи от това как ще бъдат водени преговорите?
По-скоро зависи от начина, по който ще се водят преговорите – дали България ще успее да убеди Европейската комисия, че има причини да се иска това предоговаряне. Затова предложихме във финалния проект на решението България да не излезе сама, а със своите съседки. Те също ще бъдат засегнати, ако затворим ТЕЦ-овете, цената там ще се вдигне. Другото, което трябваше да се посочи, е, че войната промени енергийния пазар не просто в България, не в Европа, а в целия регион.
Още актуални интервюта – четете тук.
