Весела Чернева е зам.-директор на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) и ръководител на софийския офис. Сферата ѝ на фокус е външната политика на ЕС, Западните Балкани и Черно море. От 2010 до 2013 г. Чернева е говорител на МВнР на България и член на политическия кабинет на външния министър Николай Младенов. Преди това тя е секретар на Международната комисия за Балканите, председателствана от бившия премиер на Италия Джулиано Амато и бившия президент на Германия Рихард фон Вайцзекер. Била е главен редактор на списание „Foreign Policy Bulgaria“. От 2000 до 2003 г. Чернева работи като политически секретар в Посолството на България във Вашингтон, САЩ. Весела Чернева е Магистър по политически науки от университета в Бон.
ЕК за пореден път предложи на държавите членки да приемат Румъния и България в Шенген. Известно е, че предишния път единствено Нидерландия и Австрия не бяха съгласни. Очаквате ли през есенната сесия да има положителен резултат за България?
Всичко ще зависи от това как българският парламент ще се справи с приемането на необходимото законодателство по съдебната реформа, и как ще бъде преодоляна тази доста видна криза в прокуратурата, която стана известна на цяла Европа. Мисля че приемането в Шенген ще бъде невъзможно, ако няма решителни действия, които да демонстрират голяма промяна в тази сфера.
Има ли още нещо, което служебното или редовно правителства могат да направят до есента в посока решаването на зациклилия от 11 години проблем с Шенген или наистина няма какво повече да се направи по този въпрос?
Проблемите са няколко. Единият проблем е със съдебната реформа, с приемането на пакета със закони, с изчистване на скандала между главния прокурор, неговия заместник, реформиране на ВСС, вкарване на елемента за отчетност и формулиране на функцията и статута на главния прокурор, за да стане ясно, че няма да е възможно катастрофалната ситуация, в която е попаднала прокуратурата днес да се повтори с друго име.
Вторият проблем е всичко свързано с границата – мерки около граничен контрол, безнаказаността на трафикантите на бежанци. Ще трябва да има наистина някакви мерки по отношение на тези престъпни групи.
Но за мен най-важното всъщност е възстановяването на доверието. България трябва да има предвидимо правителство, което да се ползва с доверието на останалите страни-членки на ЕС.
Ако по въпроса за Шенген има относително единомислие в нашето общество и сред партиите, то въпросът за еврозоната буди мощна негативна реакция в проруските кръгове и партии. Имате ли обяснение защо?
Еврозоната е тема, по която могат да се използват страховете на хората. Има страшно много фалшиви новини и пропаганда срещу членството в еврозоната. За България това членство в практически смисъл ще улесни правенето на бизнес и допълнително ще придърпа страната ни по-близо до ядрото на ЕС. Това се предполага, че дразни трети страни, включително и Русия. Ако България може да остане хлабава брънка в европейската верига, която да бъде допълнително разклащана периодично, когато това се налага, това е очевидно в руски интерес.
Смятате ли, че ако България влезе в еврозоната и Шенген руските опити за вмешателство в нашата вътрешна политика рязко ще намалеят?
При всички случаи ще са много по-трудни, защото голяма част от институциите ни ще бъдат в много по-директна връзка с техните европейски партньори и съответните звена. Тоест много по-малко ще бъде волатилността на системата и много по-малко тя ще зависи от руските агенти в българската политика.
Позволявам си да Ви задам и един политически въпрос. Кое според Вас е по-добре за развитието на България в контекста на еврозоната и Шенген – да има правителство между ДПС, ИТН и ГЕРБ, или да продължи да ни управляват служебно правителство и отново да отидем на избори?
Със сигурност да има България редовно правителство е по-добре от това да няма. Крайно време е да имаме реформистко правителство, което да дръпне страната напред, тъй като изгубихме доста време в скандали, следвайки деструктивните си импулси.
Така че да със сигурност едно редовно правителство с реформистки дневен ред може да направи много в момента за България.
Още актуални интервюта – четете тук