Весела Чернева е заместник-директор на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) и ръководител на софийския офис. Сферата ѝ на фокус е външната политика на ЕС, Западните Балкани и Черно море. От 2010 до 2013 г. Чернева е говорител на Министерство на външните работи на България и член на политическия кабинет на външния министър Николай Младенов. Преди това е секретар на Международната комисия за Балканите, председателствана от бившия премиер на Италия Джулиано Амато и бившия президент на Германия Рихард фон Вайцзекер. Била е главен редактор на списание „Foreign Policy Bulgaria“. От 2000 до 2003 г. работи като политически секретар в Посолството на България във Вашингтон, САЩ. Чернева е Магистър по политически науки от университета в Бон, Германия.
Канцлерът на Австрия Карл Нехамер няколко пъти в последните дни предложи между България и Турция да бъде изградена масивна ограда, подобна на гръцката. Противоречи ли това искане на Нехамер на европейските политики?
Австрия има проблем с мигрантите и този проблем не е от вчера, а министърът на вътрешните работи е обикновено под най-голям обществен натиск. В едно консервативно правителство това означава, че трябва да бъде намерено бързо някакво решение. Най-лесното такова е да се потърси отговорността извън границите на страната. В този смисъл България и Румъния са удобна мишена.
Според мен обаче, една граница не може да се пази от ограда. Затова и ЕК неколкократно е казвала, че самото съоръжение не може да бъде самоцел, тъй като опазването на границата има много различни компоненти. Най-добре границата може да бъде пазена, ако и двете страни – в случая България и Турция, работят по целостта и сигурността ѝ. Не мисля, че тук е въпрос просто на пари. Въпросът е да има добро обучение на българските граничари, да няма корупция по българските гранични пунктове, да има адекватна политика по миграцията.
Това значи не просто да сложиш една преграда и да смяташ, че тя ще реши въпроса. Опростяването на такъв тип проблеми, както в случая правят австрийските политици, води директно до вземане на неадекватни решения. И макар идеята за допълнителни средства по принцип да не е лоша, в България институционалният отговор е този, по който има какво да се желае.
Има ли риск българските политици да се подведат от думите на австрийския канцлер и да вземат решения, които не биха намалили миграцията, а просто биха увеличили разходите?
Този риск винаги съществува, особено преди избори. Българските политици, както и австрийските, прибягват до лесните краткосрочни решения, които са свързани с харчене на повече пари.
Ако има сериозно намерение за справяне с този проблем, трябваше още преди много години да сме поканили “Фронтекс” тук, да се правят редовни обучения и т.н. Според мен чисто институционално има слабости, които трябва да бъдат отстранявани и това не се прави само с еднократни финансови решения.
Обвиненията към Австрия и Нидерландия, че поставят политически условия, вместо технически за членството ни в Шенген, основателни ли са за Вас?
Аз бих разделила Австрия и Нидерландия. В Австрия позицията е преди всичко обоснована от моментната ситуация.
В Нидерландия, позицията е консистентна – тя остава непроменена от 2011 г. насам. Те смятат, че не може държава, в която върховенството на правото е под въпрос, да държи ключа към вратите на Европа. Представете си ГКПП „Капитан Андреево“ – един от най-големите в Европа, е даден на концесия. Това не е практика, която може да събуди доверие. Това е конкретното измерение на съмненията във върховенството на закона.
След като бяхме отхвърлени от членство в Шенген на 8 декември, чухме и от българския президент и от министър-председателя на Нидерландия, че има възможност да се присъединим през 2023 година. Какъв би бил катализаторът за прием, какви събития у нас биха могли да предизвикат вдигане на ветото?
Президентът казваше различни неща, включително, че ще бъдем приети още тази година. Що се отнася до нидерландския премиер, той подчерта, че България трябва да направи поне първи стъпки за приемане на съответното законодателство, свързано с върховенство на закона, така както то е заложено в Плана за възстановяване.
Към този момент вече над два месеца парламентът не успява да гласува дори един от тези закони. Това е доста впечатляващо, предвид това колко ефективен се оказа той относно промяната на изборното законодателство, на приемането на различни декларации и т.н. Преди дни видяхме, че дори и проектозакона за т.нар. whistleblowers, или служителите, които подават сигнали за корупция и нередности, не беше гласуван от мнозинството в парламента. Не виждам какво можем да кажем със сигурност за Шенген, ако не си свършим работата.
Когато има критична маса от закони, има постоянно правителство, което не зависи от волята на задкулисни интереси с корупционни намерения, тогава може да разчитаме да има и движение напред по отношение на Шенген.
Възможно ли е както отговорните европейските институции сега приеха политическо решение ние да не членуваме в Шенген, през следващата година да приемат отново политическо решение, но в наша полза по отношение членството ни е еврозоната – тоест да влезем в нея, дори и спорно да отговаряме на всички критерии?
Еврозоната е отделна писта, тъй като критериите за нея са доста ясни и след влизането в т. нар. чакалня, следва автоматизъм. Естествено, България трябва да продължи да се придържа към Маастрихтските критерии, включително и по отношение на бюджетна дисциплина, което на този етап тя прави.
Не бих казала, че това ще бъде политическо решение. Разбира се, винаги го има и елементът на доверие – може ли да се има доверие в България. Това също ще зависи от избирането на редовно правителство с реформаторски дневен ред.
Това ли е най-важното за продължаване на нашата европейска интеграция – редовно правителство с реформаторска насоченост?
Най-важното е България да може да демонстрира, че има стабилни държавни институции, които могат да работят, и че не се връща назад във важни области като сигурност, финансова и бюджетна политика, борба с корупцията и др.
Това, което ЕС очаква от нас е точно обратното на българския фатализъм, че винаги можем по-зле – да можем всеки път да доказваме, че можем и по-добре, независимо че излизаме от политическа криза.
Още актуални интервюта – четете тук.
