Весела Чернева е зам.-директор на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) и ръководител на софийския офис. Сферата ѝ на фокус е външната политика на ЕС, Западните Балкани и Черно море. От 2010 до 2013 г. Чернева е говорител на МВнР на България и член на политическия кабинет на външния министър Николай Младенов. Преди това тя е секретар на Международната комисия за Балканите, председателствана от бившия премиер на Италия Джулиано Амато и бившия президент на Германия Рихард фон Вайцзекер. Била е главен редактор на списание „Foreign Policy Bulgaria“. От 2000 до 2003 г. Чернева работи като политически секретар в Посолството на България във Вашингтон, САЩ. Весела Чернева е Магистър по политически науки от университета в Бон.
– Г-жо Чернева, разбрахме, че за допускането ни в т.нар. „въздушен Шенген“ Австрия има три условия – засилване на мисията на „Фронтекс“ по нашата граница, засилване на контрола на границата между Унгария и Румъния и задължението на България и Румъния да приемат сирийци и афганистанци, търсещи убежище. Доколко са изпълними?
– Що се отнася до повече „Фронтекс“, това е предложение на България от доста време и е хубаво, че Австрия го представя сега като свое условие. Увеличаването на контрола по унгарско-румънската граница е важно условие, тъй като австрийската страна това не го артикулира публично, но за тях това е голям проблем. Унгария пропуска голяма част от нелегалните мигранти – в крайна сметка те стигат до Австрия през Унгария. Така че споменаването на унгарската граница е признание, че проблемът е някъде другаде.
По отношение на последното условие – то е по Дъблинското споразумение. Страните, които имат външни граници за ЕС, са длъжни да приемат обратно бежанци, на които им е било отказано пребиваване.
Но както това много добре знаят и българските граничари и българските политици, много малко от тях остават в крайна сметка в България. Така че това е по-скоро едно пожелателно условие.
– Това ли са наистина последните препятствия преди Австрия да каже своето „да“ за приемането ни във „въздушния Шенген“?
– Не мисля, че този мач е свършил, защото България ще продължи да настоява за дата за сухопътните граници.
Да, тези три условия са чудесни, те не са никакъв проблем за България. Но това, което Австрия трябва да даде, е последната стъпка – а именно, кога смята да вдигне възражението си и по сухопътните граници.
– Говорим последните дни за австрийското „да“, но за момента Нидерландия не е изразила своето мнение…
– Нидерландия постави като основно свое условие върховенството на закона в България и това е нейното условие още от 2011 година насам. И в този смисъл приемането на закона за антикорупционната комисия, към който трябва да се приемат и подзаконовите нормативни актове, плюс приемането на промените в Конституцията, които да осигурят някакъв контрол върху главния прокурор и да се решат всички останали проблеми на българското правосъдие, тези промени би трябвало да задоволяват очакванията и на Нидерландия.
Но пак казвам, въпросите, поставени от Нидерландия, в последните повече от 10 години, са ясни. Докато въпросът с Австрия – първо, той се появи в последния момент и второ, не беше ясно какво точно те очакват да се случи.
Особено след изявлението на австрийския канцлер Нехамер, който каза че всъщност проблемът не е в България и Румъния, а в самата шенгенска система.
С други думи, трябваше да има някакви обективни критерии, по които да се случи промяната в австрийската позиция и за това тези три условия, в крайна сметка са добре дошли за всички.
– Има ли други теми, които са извън активния обществен дебат, но са съществени по тази тема? През последните месеци се говореше за това, че налагането от българска страна на такса върху преноса на руски газ ще се отрази по някакъв начин на цената на синьото гориво в Австрия. В понеделник пък станахме свидетели на това, че управляващите и в частност лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, обвързаха темата с Шенген и таксата отпадна.
– Този въпрос не играе за решението и позицията на Австрия. По-скоро, ако малко сменим ракурса от нашата перспектива и погледнем по-широкия дебат в ЕС, ще видим, че основният проблем на ЕС се казва Виктор Орбан. Орбан блокира решенията на Европейския съвет по няколко направления и щеше да бъде много лесно за него да се опита да блокира и българското членство в Шенген.
Така че отменянето на таксата е, от една страна, в преговорите с Европейската комисия, която иска да въведе цялостен механизъм за контрол и намаляване на продажбите на руски газ, но и от друга страна – за да не се създаде допълнително напрежение особено в контекста на унгарските вета.
– Възможно ли е разделяне с Румъния по отношение на „въздушния Шенген“?
– Не. Това е много трудно, пък и няма причина в момента, тъй като промяната в позицията на Австрия важи и за двете страни.
– Вярно ли е, че този пробив, на който сме свидетели в последните дни, се случва благодарение основно на румънската дипломация?
– Мисля, че и двете страни – България и Румъния, направиха каквото можаха. Но в крайна сметка тук става въпрос не само за дипломация, а и за това какви усилия се правят по границата. Виждаме намаляване на бежанския поток през България.
Освен това, експертната комисия, която изпрати ЕС, в която имаше включително и представители на Нидерландия и Австрия, докладът от тяхната мисия в България беше извънредно положително. Това беше отбелязано и говорителя на Европейската комисия.
Наистина става дума за много ясно измерими, видими подобрения и само на такива реални резултати може да се опира една такава дипломация. Само с добри намерения не става.
– Март месец ли е реалистичната дата, която се спряга за влизането ни в т.нар. „въздушен Шенген“?
Промените във въздушните граници – защото, когато говорим за „въздушен Шенген“ може би трябва да изясним, че става дума за начина, по който български граждани пътуват през летищата на ЕС, тоест, че те вече ще минават без паспортни проверки – въвеждането на тези нови разпоредби – кои страни биват проверявани и кои не, става със смяната на стандартното и лятното часово време, което означава на 22 март. И след това – октомври.
Така че, това не е срок, измислен от Австрия, просто така функционира въздушният транспорт.
– Как влизането ни или невлизането на страната ни в Шенген ще се отрази на политическата ситуация в страната, която е напрегната?
– Мисля, че това управление всъщност доста добре се справя, имайки предвид последните години на нестабилност и мисля, че приемането на България в Шенген ще бъде именно този знак, че европейските институции и останалите страни членки разбират, че това правителство, за разлика от служебните правителства, има истинска амбиция за промени и по този начин ще даде израз на своята подкрепа.
Още актуални интервюта – четете тук
