Нараства общественото безпокойство в Ливан с приближаването на две ключови дати – визитата на папа Лъв XIII от 30 ноември до 2 декември и зададения от Съединените щати срок за решаване на въпроса с оръжията на шиитската групировка „Хизбула“ до края на годината, съобщава в. „Аш Шарк ал Аусат“.
Политическите крайни срокове влияят на ежедневните решения – от пътувания до работни планове и организиране на празници. Много граждани на Ливан отлагат ангажиментите си за след новогодишните празници.
Ливанският изследовател Карим, който е в Париж, споделя пред саудитското издание, че е предпочел да не бъде в страната през този период. „Планирах да прекарам новогодишните празници със семейството, но зачестилите разговори, че положението може да се промени след посещението на папата, ме накараха да променя плановете. Многото ливанци вярват, че краят на годината може да доведе до политически или сигурностни промени. Предпочитам да не съм в Ливан в момента,“ казва той.
Учителката Майса отбелязва, че хората често повтарят едно и също – „нека изчакаме да премине посещението на папата.“
Надин, медицинска сестра в болница в южните предградия на Бейрут, добавя, че някои пациенти отлагат не в спешен порядък операции за следващата година. Мнозина се запитват какво ще донесе след заминаването на папата и какво ще се случи в последните дни на годината, споделя тя.
Психотерапевтът Дауд Фараж коментира, че Ливан се намира в период на нарастваща тревожност, свързана с войната. Ливанците се интересуват от две основни теми – посещението на папата и широкоразпространеното мнение, че САЩ считат края на годината за последен шанс да се реши проблемът с оръжията на „Хизбула“.
Много хора се опасяват, че пресенето на папата може да доведе до нова ескалация. „Без успокояващи официални изявления, ливанците живеят в постоянно лечение,“ посочва Фарадж.
Според него тревожността произтича от реалността, а не от спекулации. „В момента ливанците виждат войната като вероятен сценарий. Това е достатъчно, за да се превърне тревожността в естествена реакция.“ Дори ако бъдещ конфликт бъде ограничен, колективното подсъзнание незабавно припомня насилието от предишни войни,“ допълва той.
Страхът е двоен, посочва той. Присъствието на оръжията на „Хизбула“ буди притеснения за евентуално сблъскване. Някои хора ги разглеждат като заплаха, докато други ги считат за защита. Тази двусмисленост предизвиква усещане за парализа, заключава Фарадж.
