През своите ранни години се потопих в хаоса, чак докато не дойде моментът да се посветя на любовта на живота си – литературата. Това сподели в интервю за БТА писателят Евгени Черепов, чийто роман „Извън обхват“ наскоро получи литературната награда „Перото“. Черепов, който също така е преподавател в езиковата гимназия „Ромен Ролан“ в Стара Загора, добави, че в България е трудно да се занимаваш с литература, освен ако не я преподаваш, за да можеш да се издържаш по някакъв начин.
Евгени Черепов е учил в строителния техникум в Стара Загора и след това в Университета по архитектура, строителство и геодезия в София, но никога не е работил като строителен инженер. Докато учил, се опитвал да си представи как ще се впише в тази роля, но така и не успял, каза той.
В романа „Извън обхват“ вероятно има много послания, поне така си мисля, че успешно съм ги вложил, добави авторът. Според него, вглеждането в себе си е съществено за хармоничното живеене. „Разбира се, не е нужно да се прекалява със самоанализите, понякога не е проблем просто да се оставиш да те носи рутината“, посочи той. Евгени Черепов подчерта, че всичко трябва да бъде в умерени количества. „И стоенето по-далеч, и близостта трябва да бъдат с мярка. Дори гневът ни към различно мислещите да е с мярка – особено той, защото е една от най-силните и завладяващи емоции, която може да затрупа нашата човечност. И отказът ни да разберем по-младите поколения също трябва да бъде с мярка“, отбеляза той. И добави, че „под всички тези идеологии и възгледи, които изповядваме, всъщност оставаме (не)изненадващо подобни и споделяме едни и същи скрупули“.
Черепов разказа, че още в тийнейджърските си години е имал идеи, върху които би искал да пише. „До двайсетата си година бях написал три романа, но за щастие, не бързах да ги публикувам – знаех, че имам още много да усъвършенствам в писането си“, обясни той. Според него, нормално е личните опитности да присъстват в творбите на всеки автор, тъй като това е неизменна част от процеса. Но добави, че не е сред авторите, които държат на откровената автофикция. „Напротив – биографичните моменти в произведенията ми са сведени до минимум. Използвам ги като отправна точка, от която да изградя нещата, използвайки старата добра художествена измислица като гориво, което да задейства въображението ми“, каза той.
Евгени Черепов вижда, че през последното десетилетие се наблюдава нарастващ интерес на читателите към съвременната българска литература. „Всеки народ, всяко поколение, всяка идентичност се нуждаят не само от космополитно разглеждане на универсалните теми, но и от преработване на тези теми през собствената си призма, през националното, дори през провинциалното“, посочи той. Според него, националната или провинциална перспектива, дори пускането в детайлни описания на битовизми, типични за определени социални или етнически групи, не нарушават универсалните теми, които вълнуват човечеството, стига да бъдат заложени в текста. Провинциалистът, пребиваващ в определено място, може напълно да бъде космополит по душа, добави Черепов.
Той уточни, че в преподаването на литература е важно да се демонстрира личен пример, как човек може да живее, чувствайки емоциите и мислите на героите, които го движат. „Не всеки се интересува от литература, но всеки е загрижен за собствените си чувства, емоции и размишления, които, оказва се, не са новост за човечеството – много хора вече са писали за това през вековете и в това има успокояващо значение“, коментира той. „Когато видя, че ученикът се вълнува по този начин, не ме интересува, че не знае разликата между метонимия и синекдоха“, добави авторът.
Евгени Черепов също така води развлекателен и учебен подкаст. На въпроса дали смята, че образованието трябва да стане по-иновационно, той отговори „и така, и не“. Според него, учениците се впечатляват от техническата грамотност на възрастните, както и от факта, че те познават уж „думички от съвременния младежки сленг“, но са толкова наситени от новите технологии, че сякаш по-скоро ценят чисто човешката комуникация лице в лице.
По въпроса за аудиокнигите, Евгени Черепов сподели, че се е опитвал да ги слуша, но му е трудно и предпочита четенето. „Вероятно по време на пътуване с кола на дълги разстояния бих могъл по-лесно да се включа в този начин на възприемане на литература“, каза той. Авторът изрази мнение, че ролята на литературата в съвременния свят остава постоянна – да предлага бавност, съзерцание и житейски опит, дори и вторичен, през преживяванията на героите, и да осигури дълбочина и нюанси на мисленето относно човешките отношения.
Според Евгени Черепов е от съществено значение в образованието по български език учениците да усвоят правописа, граматиката, пунктуацията и лексиката. „А в литературата – това, за което споменах по-рано“, добави той.
До момента авторът е създал един летен и един зимен роман. „Следва есенният. Вече дълго време го обмислям и чертая начертанията за него. В същото време, обаче, ми се иска да напиша и две пиеси, които също ме вълнуват от известно време“, каза той. Нямам опит в драматургията, така че първо трябва да науча нещо от по-опитни писатели в тази сфера“, добави той.
Евгени Черепов (1981) дебютира през 2012 с романа „Добавено лято“ (номинация за Националната литературна награда „Елиас Канети“ през 2013 г. и последваща награда от конкурса за дебютно творчество „Южна пролет“). След десет години в столицата, той избира да се върне в родния си град Стара Загора, където става баща, филолог и гимназиален учител по литература. Романът „Извън обхват“ е втората му книга, която предизвиква значителен читателски интерес и получава няколко повторни печата през текущата година. Книгата е оценена от литературни журита, спечели наградата „Перото“ от Националния дворец на културата и получи номинация за награда „Хеликон“.
