Днес отбелязваме 200 години от раждането на Йохан Щраус-син – знаменит австрийски композитор, известен като Краля на валса.
Неговото най-известно произведение – валсът „На хубавия син Дунав“, се счита за неформален химн на Австрия. То звучи в полунощ на Нова година по австрийската телевизия и радио, както в България по време на специалните новогодишни програми пускат „Многая лета“ на Борис Христов и „Дунавско хоро“ на Дико Илиев.
Този валс е широко разпознаваем заради изпълнението му като втори бис по време на ежегодния Новогодишен концерт на Виенската филхармония, който се предава на живо в над 90 страни на 1 януари в обедните часове.
„Музиката на Йохан Щраус-син е като река Дунав, бавно и majestically се разлива“, пише британският вестник „Гардиън“. „Името Щраус е също символ на валса, така че много австрийски учители по танци често заменят традиционното броене „едно, две, три“ с думите „Йо-хан Щраус“, добавя изданието. Децата във Виена учат валс, по начин подобен на научаването на колоездене, така че мускулната памет никога не ги напуска.
„Музиката на Щраус е достъпна за всички слоеве на обществото. Още от дете помня как се танцува на нея както на големи балове, така и на частни събирания у дома“, споделя пред „Гардиън“ Едуард Щраус, правнук на Едуард, брат на Йохан Щраус-син.
Днес във Виена оперират над 30 танцови школи, които подготвят учениците си за балния сезон (ноември – март), включително с уроци по танцов етикет. Например, носенето на ръчен часовник не е препоръчително, а вратовръзките са забранени (изисква се папийонка). Всеки танцьор трябва да се поклони и да целуне ръката на дамата, която поканва на танц.
Най-елитен е балът в Операта на Виена, където входът е 400 евро, уточнява Би Би Си. В столицата на Австрия се провеждат стотици други балове с различен мащаб, организирани от всяка професионална гилдия – от хлебарите до научните работници, всичко с внимание към традициите и стил.
Отношението към Щраус-син обаче не е било безпроблемно.
По времето на Третия райх той е обявен за велик „германски” композитор, а еврейският му произход е бил скрит. Неговата музика е възходена за важен символ на германската култура, както и оперите на Рихард Вагнер. Всъщност, концепцията за Новогодишния концерт на Виенската филхармония произлиза от Гьобелс, с цел да се отвлече вниманието на обществото от началото на Втората световна война, сочи австрийският вестник „Курир“.
Най-трагично е, че безценните семейни наследства на Щраус, включително ръкописната партитура на „Прилепът”, не са били върнати на наследниците след войната, а вместо това са били закупени от австрийската държава на символични цени.
„Установихме, че на доведената дъщеря на Щраус – Алис Майснер, са били върнати някои фамилни вещи, но й е било наредено да ги продаде на ниска цена в градския музей“, твърди музикалният историк Ото Брусати пред „Обзървър“.
На Алис Майснер не е било позволено да продава на търг вещи на Щраус, даже е била помолена да върне оригиналната партитура на „Прилепът“ безвъзмездно. В крайна сметка, разкрива Брусати, й е била предложена символична сума за партитурата, а колекцията от артефакти на Щраус, притежавана от Виенската управия, се оценява на около 34 милиона евро.
Самият Йохан Щраус-син също е срещал трудности. В началото на своята кариера, Виенската филхармония не желае да изпълнява творчеството му, смятайки го за лековата и второкласна музика. Композиторът е изчакал 15 години преди да му разрешат да дирижира оркестъра и да изпълнява свои произведения, пише „Курир“.
НАЧАЛОТО
Йохан Щраус-син е роден на 25 октомври 1825 г. в Австрийската столица. Израснал е в музикално семейство, тъй като баща му, с идентично име, е популярен композитор и диригент, известен с „Радецки марш“. Йохан има двама по-малки братя, Йозеф и Едуард, които също стават музиканти.
Въпреки неразрешителния подход на баща си към музикалната му кариера, Йохан се увлича по музиката от ранна възраст. С подкрепата на майка си, той тайнствено научава да свири на цигулка. Започва уроци по композиция и опитва да се запознае самостоятелно с музикалните основи. Първите му творби са написани в юношеството, но остават скрити, за да избегне конфликт с баща си.
НАПРЕЖЕНИЕ МЕЖДУ БАЩА И СИН
Отношението между Йохан и баща му е изпълнено с конфликти. Родителят не желае децата му да следват музикалната му кариера, особено първородният син Йохан, за когото е предвидил кариера на счетоводител. Той се страхува, че синът му никога няма да достигне неговия успех, а подобно на факти, в пика на популярността си обикаля с 18 до 20 карети.
След като бащата осъзнава амбициите на Йохан, той години наред противодейства на музикалното му развитие. Конфликтът се задълбочава, когато Щраус-син основава свой собствен оркестър на 19 години през 1844 г., против волята на баща си. Този семеен конфликт в крайна сметка води до разрив между бащата и семейството. Съперничеството между двамата продължава до смъртта на бащата през 1849 г., посочва сайтът на виенския музей „Йохан Щраус“.
След кончината на баща си, младият Йохан Щраус поема неговия оркестър и го обединява със своя, което substantially увеличава популярността му. Скоро той получава международно признание с валсовете си. Стилът му е известен с грациозност и изключителен усет за мелодия и ритъм, които превръщат виенския валс в социално явление.
РЕВОЛЮЦИЯ ВЪВ ВАЛСА
Валсът, произлизащ от селски народни танци от XVIII век, експоненциално печели популярност в Виена, а след това и в цяла Европа. В началото на XIX век обаче валсът все още се смята за скандален, тъй като е свързан с много близък контакт.
Йохан Щраус-син революционизира валса, придавайки ново музикално измерение и по-елегантен стил. Неговите валсове не са просто танцова музика, а и артистични произведения, които публиката в Австрия слуша с удоволствие. С творби като „На хубавия син Дунав“, „Виенска кръв“, “Императорски валс“, “Приказки от Виенската гора“, “Пролетни гласове“, “Трич-Трач” и “Пицикато“ той поставя виенския валс на международната сцена.
В разцвета на кариерата си Щраус управлява шест оркестъра, които свирят всяка вечер във Виена, като обикновено провежда кратки гостувания с всеки от тях.
ОПЕРЕТА
Искусството на оперетата възниква в средата на XIX век във Франция като по-лек и развлекателен вариант на операта. Бързо става популярна и във Виена. Композиторите като Жак Офенбах играят основна роля в ранното й развитие и утвърдили основите на новия жанр.
Йохан Щраус-син заема централна позиция в оформянето на виенската оперета. С произведения като „Прилепът“ (1874), считано за шедьовър на жанра, и „Цигански барон“ (1885), той elevates оперетата на ново художествено ниво. Щраус включва валсови елементи и други танцови стилове, създавайки динамична, завладяваща музика, която перфектно допълва хумористичните и романтични сюжети в неговите оперети. Той композира над 15 оперети, някои от които и до днес остават сред най-обичаните в жанра.
ЛИЧЕН ЖИВОТ
Личният живот на композитора е бурен, повлиян от трите му брака, пише сайтът на музея „Йохан Щраус“. Първата му съпруга, Хенриета Трефц, известна певица, го подкрепя както в личен, така и в професионален план. Бракът им през 1862 г. предоставя на Щраус стабилност и му позволява да се фокусира върху музиката. Те остават заедно до нейното заминаване през 1878 г.
След това Щраус се жени за по-млада актриса Ангелика Дитрих, но този брак не е щастлив. Ангелика не проявява интерес към музикалната кариера на Йохан и сама търси внимание и слава. Взаимоотношенията им не са стабилни и съвсем скоро между тях възникват конфликти, вследствие на които се разделят.
През 1887 г. Щраус сключва брак с третата си съпруга Адел Дойч, която му предоставя стабилност, подкрепа и обич през последните години от живота му. След смъртта му тя работи за запазване и популяризиране на музикалното му наследство.
Йохан Щраус-син умира на 3 юни 1899 г. от пневмония на 73-годишна възраст. Смъртта му предизвиква края на една епоха в историята на виенската музика. Погребан е в Централното гробище на Виена, където гробът му и днес е място, привличащо почитатели на музикалния му гений.
Валсовете на Щраус не само че оказват влияние на танцовата и светската музика на онова време, но и върху композитори като Йоханес Брамс, който за “На хубавия син Дунав” отбелязва: „За съжаление, не е от мен“.
