Илиян Василев,
СПЕЦИАЛНО ЗА ДЕБАТИ.БГ
Президентът Радев е поканил президента Путин да посети България – по телефона. Излязоха вече коментарни информации, че Путин бил приел, но с вметване, че датата на посещението ще се уточнява. Дипломатическият факт оставя „отворен“ въпросът не само кога ще да е посещението, а и дали изобщо поканата е получила положителен отговор.
Започнаха и основателни медийни въпроси: какво значи това оставяне на въпроса отворен, защо няма отговор от Кремъл, има ли забавяне.?
Забавяне няма и не може да има. Решението за визитата на Путин в България ще бъде оповестено месец – два преди да се случи и това кога ще е датата и каква ще е точно визитата – юбилейна или друга, ще бъде решено в последния момент с оглед на конкретната обстановка, фон и нагласи.
„Няколко други протоколни кремълски детайла : за да има посещение на руския президент в България, би трябвало преди това да има визита на българския държавен глава в Москва. Такъв факт няма и няма свързана информация.“
След като има отправена българска покана към президента на Русия Путин да посети България, тя няма как да не е съгласувана с премиера Борисов. От това какво ще е евентуалното посещението на Путин в България – пак казвам юбилейно (за годишнина, какъвто е случаят с 3 март, или друго) зависи ще има ли или не двустранни документи, споразумения и прочее, какво ще се подготвя. Юбилейността позволява да няма много допълнитено съдържание. Но всяко друго съдържание изисква предварителна подготовка и прецизно предварително съгласуване със съответните институции.
Не може да се предполага визита на Путин, „при всички положения” и с оглед на ситуацията и нагласите в България, особено към датата на очакваната визита. След доста острите първи обществени реакции, последвали веднага след изпуснатата първа (явно, като предварителен сондаж) информация, че руският президент Путин ще е гост на Радев за 140 –та годишнината от Освобождението на България, и гафовете по отношение на „кирилицата“, Кремъл не трябва да изключва и още по-остри публични протести. Иначе казано изключително нежелана фонова среда за Путинова визита точно в България. Затова решението, ако, и когато бъде взето, ще е в последния момент.
И още нещо – да се допуска заиграване в контекста и на евентуалната визитата на Путин у нас с това, че следващата година България ще председателства Съвета на ЕС (вече се чуха и подобни коментари) e повод, да бъде обърнато внимание и на друг „детайл”.
„Всеки опит за внушение, че бидейки председателстваща страна България е или ще бъде някакъв специален играч на сцената, посредник в една или друга комуникация с Русия, ще бъде огромна грешка.
Европа няма нужда от посредници, а „вкарвана” в подобна сбъркана роля България като член ЕС, само ще загуби, защото нито ще стане по-симпатична на Москва /не може да и предложи много/, нито ще намали подозренията към себе си в Брюксел.“
В
деня на телефонната покана, в президентството е имало тотално гипсиране. Личи по всичко. Дори по часа на качената на президентския сайт официална информация (почти в полунощ) за отправената от държавния глава Радев официална покана към президента Путин да посети България. Заявката за разговор с Путин е била направена и e било протоколно насрочено време за разговор. По молба на Радев, както Кремъл съобщава изрично.
Русия, съответно темата „Путин, покана“, трябваше да бъде позитивно „вдигната“ в медиите и доразвита от пристигналия по покана на „Атака“ в София Анатолий Карпов . 
Обаче, за жалост, той се оплете с „византийската кирилица“ и тотално обърка плановете на президента за позитивна нагласа, на чийто фон „смелата“ покана към Путин от смелия летец, трябваше да бъде възприета още по-радостно от радостните избиратели.
Да, но не! Вестта за разговора „на върха“ попадна във фоновата среда на поредната груба проява на съзнателно невежество от висш функционер на режима на Путин. Цацаров също помогна, както може. От сърце и душа, оплетен с „кирилицата“, залагайки на словесни шаблони със славянските „земи“. Вероятно, защото и той не е наясно, кой е сътворил кирилицата. В резултат – фалстарт на Радевата покана. Самият Кремъл нарочно подчерта, че датата на посещението ще се уточнява, което оставя „отворен“ въпроса кога и дали изобщо поканата е получила положителен отговор. Но, ако не стане за 3 март, тогава президентът Радев увисва и с юбилейността, тъй като по друго време контекстът ще е напълно различен.
Не изпитвам никакво удоволствие да анализирам тези Сизифови мъки на нашите топ политици, но се налага. Защото между националната гордост и личната им суета трябва да има граница.
