Проф. Владимир Чуков е роден в Атина, Гърция. Учи във френски колеж в Тунис, а впоследствие завършва Френската гимназия в София. Дипломира се във факултета по обществени науки на Дамаския университет, Сирия. Преподава в редица български университети. Бивш главен редактор на списание „Международни отношения“. През 1999 г. създава неправителствената организация „Български център за близкоизточни изследвания“, а през 2002 г. – „Център за регионални и конфесионални изследвания“. От 2005 г. е научен секретар на специализирания научен съвет по международни отношения към ВАК. От години следи ситуацията в Близкия изток.
Постоянно ни информират какво се случва в Турция, но нямаме почти никаква информация за трагедията в Сирия. Кажете ни нещо повече- какво се случва там?
Европейските и по-голямата част от световните медии насочват по един съвсем логичен начин вниманието си към Турция, тъй като до там имат достъп. Схемата е повече от очевидна – хуманитарната помощ върви със спасителните и медицинските отряди. Респективно държавите, които изпращат в Турция своите екипи, с тях изпращат и своите медии. Поради тази причина, включително и ние в България, знаем много подробно, какво се случва в Турция, знаем за борбата срещу последствията от земетресението, докато в Сирия това практически не е възможно. Информираме се най-вече от арабски медии.
Мога да кажа, че последствията в Сирия са не малко от тези в Турция. Но като цяло броят на жертвите в Турция е повече, защото географски земетресението е разположено в много по-голяма степен в Турция. То е обхванало 10 големи града в Турция и 4 в Сирия. За съжаление, територията, обхванала земетресението е разделена политически. Достъпът до Сирия от гледна точка на хуманитарна помощ е по-труден, тъй като те вече 12 години са в гражданска война. Земетресението просто е довършило това, което самите сирийци си причиниха за тези 12 години. Всъщност механизмите за получаване на помощи в Сирия са много по-сложни заради тази политическа особеност. Държавата е разделена на две. Самите помощи се разделиха – на такива, които пристигат в Североападна Сирия и на такива, които пристигат на летищата в Дамаск, в Латакия, в Алепо.
Има едно много силно поляризиране на международната общност по отношение на Сирия, затова имаме много по малко сведения, какво се случва там. Западни медии там няма. Няма и акредитирани журналисти. Не знам от тук насетне, какъв ще бъде механизма, но аз лично много се съмнявам да има подобна медийна интервенция в Сирия, както има в Турция.
Казахте, че Сирия е разделена на зони на влияние. Кои са най-засегнати и как може да се помогне на хората, след като комуникациите са прекъснати?
Най-засегната е провинция Идлиб, там където управляват бунтовниците. Също така Алепо, по-голямата част от нея е под контрола на правителството, но част от нея е под контрол на Турция. И имаме две провинции, които са изцяло под контрола на режима – Латакия и Тартуз.
Хуманитарната помощ никога не е била въпрос на санкции от срана на Запада, но има решения за предоставяне на такава помощ, които се взимат от Съвета за сигурност на ООН и се подновяват на всеки 6 месеца. Там вече става сблъсъкът между Западните партньори от една страна, и Русия и Китай от друга страна. Големият въпрос е на кой да бъде дадена хуманитарната помощ. Западът няма доверие на правителството на Башар Асад и според мен те са прави. Може да видите как се раздават помощи в село Джебла, окръг Латакия на потърпевшото от земетресението местно население. Наистина унизителна история. Бих казал дори срамно. Виж тук.
Нека да направим сравнение между двете държави. Ердоган обяви 7 дневен траур за жертвите. Башар Асад такова нещо не направи. Турската страна обяви извънредно положение в десетте засегнати провинции, за да има по-голяма координация на звеното, което управлява кризите. В Сирия подобно нещо няма. Нещо повече – в Сирия дори няма звено, което да се занимава с тези извънредни ситуации.
Имаше отделни изявления от министъра на външните работи, който ясно каза, че санкциите не се прилагат по отношение на хуманитарната помощ. Това е много важно и искам да се разбере от нашите сънародници. Но в същото време той обяви, че няма да дават помощи на „джихадисти“. Тоест те няма да отворят КПП-тата на юг от Северозападна Сирия, така че те да могат помощи да пристигнат до потърпевшите в Идлиб, които са най-много и са под контрола на опозицията.
Сирия на третия ден се реши да поиска помощ от ЕС за задействане на механизма за гражданска помощ, нещо, което Турция направи веднага. ЕК взе следните решения преди няколко дни: първо те ще работят с ООН по канали на ООН; и второ – с партньори, неправителствени организации, които действат на терен, защото нямат доверие на правителството на Башар Асад.
Международната общност практически е разделена. На този етап виждаме стотици тонове помощи за режима, най-вече от арабски страни като Алжир, ОАЕ, Ирак, Кувейт, особено щедра е помощта на Оман, също така и техните традиционни съюзници – Русия, Иран и Китай. В Сирия пристигат помощи, но проблемът е как се разпределят. Там няма механизъм, няма звено, което да е максимално организирано, за да може хората да се възползват от помощта на международната общност. Нещо повече, очевидно правителството не в състояние да направи подобен тип организация. То взе решение да не иска виза на спасителите които идват по линия на международната помощ чак ден след земетресението. Имаше случай, в който спасители от Венецуела са били принудени да стоят 24 часа в самолета, тъй като нямали позволение да стъпят на сирийска земя. В социалните мрежи се появиха твърдения, че много от предоставените помощи, стотици тонове храни, вече са се появили по пазарите в Литакия. Това е много унизителен подход.
На мен в този поток от информация най-голямо впечатление ми направи фактът, че в Турция цялото правителство е на терен, те са с хората. Сигурно има пропуски, но са на място и хората ги виждат. Докато в Алепо, един от големите пострадали градове в Сирия не пристига нито един представител на правителството.
Ситуацията в Сирия е изключително тежка. Тъй като много от хората, включително и тук в България казват, че виновни за нещастието на сирийците са санкциите на САЩ. Към днешна дата министерство на финансите на САЩ вдигна всички санкции за трансфер на парични суми свързани с хуманитарните помощи и покупка и продажба на петролни продукти. Наистина всеки, който би желал да преведе някакви пари, за срок от 180 дни би могъл да го направи бе да има последствия от стана на САЩ. Имаше един активист, който твърдеше, че не може да изпрати нищо в Сирия. Ето сега, ако иска, спокойно може да изпрати помощ, а може и да отиде на място и да се включи в спасителните действия. Много неистини бяха казани, включително и в ефира на нашите медии.
Имате ли наблюдение, колко човека наброява сирийската общност в България и дали тя помага на своите сънародници?
Тя е разделена. Както в самата Сирия, така и тук, хората са разделени,. Но те са обединени в желанието си да помогнат на своите сънародници, своите близки, своите роднини. Съвсем човешко е човек да страда за близките си хора. Не съм убеден, че ще бъдат много ефективни, но поне сега ще имат възможност да превеждат пари за близките си в Сирия. Предполагам, че е имало събирания на дарения. Там ситуацията е малко по-трудна, тъй като те трябва да преминат или през Бейрут, или през Оман, за да достигнат до Сирия.
Знаете ли какво се случва с милионите сирийски бежанци, която стоят струпани в лагери на сирийско-турската граница. Помага ли им ООН и стига ли въобще до тях някаква помощ?
Трагедия. Тези хора са живели, живеят и ще продължат да живеят с хуманитарната помощ , която им се предлагаше с години. Те са свикнали да живеят по този начин.
Имаше призиви от някои турски анализатори и коментатори Турция да вдигне забраната за миграция от Сирия към Турция. Някъде от около година тя се прилага по-строго заради силната антиимигрантска реторика в Турция. Тя бе засилена, особено заради изборите, въпреки че не е ясно дали те изобщо ще се състоят на 14 май, защото се подобни гласове все по-често започват да се чуват. Засега обаче, решение няма.
Но случващото се с тези хора е трагедия. Те живееха по един ужасен начин, а сега ще бъде още по-ужасно. Те са се превърнали в хора забравени от Бога.
Още актуални интервюта – четете тук
