Владимир Любомиров Левчев е български поет, писател, журналист, политик, активист на „Екогласност“ и преподавател в Американския университет в Благоевград. Син е на поета Любомир Левчев. Владимир Левчев е автор на стихосбирки и романи, издадени в България, както и пет стихосбирки, издадени в САЩ. Превеждал е на български стиховете на Елиът, Гинзбърг, Кюниц, Хенри Тейлър, Висоцки, както и „Бхагавад гита“. Сътрудничи със статии за политика и култура на вестник „Дневник“ и други периодични издания.
Как оценявате политическото състояние на България в момента? По всичко изглежда, че икономиката се развива добре, но в политическото говорене сякаш се настани някаква истерия. Как ще коментирате този факт?
Това, че икономиката се развива добре, наистина е много обнадеждаващ фактор, при положение, че се намираме в правителствена криза вече от доста време. Това е радостен факт за мен, защото означава, че ние имаме някаква работеща пазарна икономика, въпреки огромната корупция и проблемите ни. Знаете, че страна като Белгия е в правителствена криза постоянно от години, но това не пречи на икономиката ѝ.
Относно истерията с политическото говорене, това обикновено се случва преди избори. Аз мога да кажа, че тя идва главно от маргинални партии, които нямат никакъв шанс да влязат в парламента, които имат много малък електорат. Миналата година се въведе един закон, по който трябва да се дава еднакво време в държавните медии на всички тези кандидат политици. Много от тях говорят абсолютно истерично. Също така повечето от тях са антиевропейски настроени. От партиите, които влизат в парламента, единствено „Възраждане“ е такава. Те имат едно истерично говорене с основен враг ПП и ДБ. Интересно е, че кампанията на ГЕРБ също е изцяло негативна и насочена срещу ПП.
Иначе е нормално преди избори да имаме едно нажежаване на политическата обстановка. Освен това хората свикнаха, или може би им омръзна, от това постоянно ходене до урните. Само че е много важно да се отиде, защото в крайна сметка това е демокрацията. Ако ние не упражняваме своето право на глас, сами се отказваме да бъдем част от суверена. Използвам тази дума, модна напоследък която се ползва от времето на Жан-Жак Русо за народа като суверен, а не царя или краля или президента, както е в нашия случай. Така че, ако искаме да бъдем част от суверена, тоест от колективната воля на гласоподавателите трябва да гласуваме. В противен случай ние доброволно се отказваме от това и не може да се сърдим, че не сме представени в парламента. Друг е въпросът че ситуацията е сложна. Самите лидери на партиите трябва мислят по-разумно, защото е нужно да се направи коалиция, няма друг начин. Другото е да се остави властта в ръцете на президента и да станем де факто президентска република, какъвто е случаят сега.
Кои според Вас са най-запомнящите се послания на партиите през изминалите месеци?
За тези партии, които си ги познаваме, посланията не са чак толкова важни, защото знаем какво могат и какво искат. Това, което за мен беше най-запомнящо се със своята абсурдност и нахалност е посланието на Костадин Костадинов „Избери свободата“. Защото точно неговата партия да говори за избор на свобода е малко абсурдно. Тя е отявлено русофилска партия. Очевидно за него свободата е свързана с нашите т.нар. двойни освободители.
Знаем, че Съветската армия окупира България на 9 септември 1944г. По този повод в София им огромен паметник, най-големят изобщо в София, посветен на нея. На него пише: „На Съветската армия освободителка – от признателния български народ“. Един безумен надпис, който е тотална лъжа – нито е признателен българският народ, нито тази армия е освободителка. Тя е окупаторка, и в следствие на тази окупация следва един тотален терор, Народният съд, убийствата на хиляди хора без съд и присъда, лагерите, затворите и абсолютната доминация на Съветска Москва над България през следващите 45 години. Така че ако може да говорим за свобода в България, тя идва именно когато се откъснахме от опеката на „големия брат“, към която сега някои се опитват да ни върнат и то в един много критичен момент, когато има завоевателна война от страна на Путин в Украйна и неговите амбиции се простират отвъд Украйна и насам.
Кои са най-спешните задачи, с които трябва да се захване следващия парламент, според Вас?
На първо място, разбира се, е съдебната реформа, но тя е в дългосрочен план. Тя се влачи, и протака, не се случва. Владислав Панев по телевизията каза, и това е много показателно, как ние с Румъния бяхме икономически на едно ниво преди 15г. В момента тя е много напред. Същевременно Румъния е страна, в която съдебната реформа се е случила успешно., в която в затвора са редица хора от висшето ръководство, партийни лидери и депутати, не са само подсъдими. Знаем Лаура Кьовеши, първият европейски главен прокурор, също идва от румънската правна система. Тези неща са свързани – корупцията и невъзможността в съдебната система да въведе ред. Демокрацията е власт на закона. Ако не е власт на закона е власт на беззаконието. И невъзможността да се направи тази съдебна реформа, да се задейства и борбата с корупцията води до нашето изоставане и до факта, че сме на последно място икономически в целия ЕС и продължава да бъде така. Ние затвърждаваме последното си място от година на година.
При свалянето на последното редовно правителство беше разиграна картата за Македония. Трябва ли Северна Македония да играе въобще някаква роля в нашия политически дебат?
Възможно е да играе. Но тук Слави Трифонов ползва темата за отклоняване на вниманието, викайки „Македония! Македония!“, като реално той разби коалиционното правителство по съвсем други причини. А истината е, че именно това кратко просъществувало правителство с министър-председател Кирил Петков успя да постигне нещо изключително важно в нашите отношения с Македония – конфликтът се екстернализира. Това стана с голямата помощ на правителството на Петков, и след това с предложението на Макрон, в което се поставя като условие РСМ да признае съществуването на българско малцинство, както са признати албанците, турците, сърбите. Те имат по конституция признати конституционни малцинствени групи, но българите не фигурират там, от което следва и възможността за тормоз и неучастие в определянето на хората с българско самосъзнание там.
Тази промяна води до това, че РСМ може да избира – или да се съобрази с европейските изисквания и да влезе в ЕС, или да не се съобрази и да не влезе. Но топката вече не е в нашето поле и аз мисля, че това до голяма степен се дължи на добрата външна политика на правителството на Петков. Другото беше освобождаването ни от енергийната зависимост от Русия. Най после интерконекторът с Гърция заработи. Оказа се, че въпросът с руския газ не е фатален за нас, както се говореше, че ще умрем от студ тази зима. Едва ли не предстои апокалипсис. Оказа се, че нищо подобно не се случи, а напротив – България чудесно може да се снабдява с газ без „Газпром“.
Каква е Вашата прогноза за предстоящите парламентарни избори?
Не е много оптимистична прогнозата ми, защото какво би било оптимистично да имаме редовно избрано правителство. Лошото е, че не виждам голямо желание за редовен кабинет в повечето партии, защото едно такова правителство трябва да е коалиционно. И най-вече, не виждам такова желание в ГЕРБ, с тази агресивна предизборна реторика спрямо ПП.
Ако тези две партии по някакъв начин не се разберат, може би не за коалиционно правителство, но под някаква друга форма на опериране или договаряне, няма как да имаме правителство. Разделението е такова, че разликата между тях е много малка и нито една от тях не може самостоятелно да направи правителство. Все пак имам някаква надежда, че това е възможно да се случи под една или друга форма, но ще видим в неделя.
Още актуални интервюта – четете тук
