Владимир Милов е руски опозиционен политик, публицист, икономист и енергиен експерт. Работил е като политически и икономически журналист, коментатор за Forbes Russia, анализатор в The New York Times, The Financial Times, The Washington Post, The Economist). бил е зам.министър, напуска руското правителство през 2002 г. Виден общественик – критик на политиката на Владимир Путин, председател е на опозиционната партия „Демократичен избор“. Съавтор, заедно с Борис Немцов, на критичен обществен доклад за наследството на Путин. В България Милов бе гост на аналитичния форум „Кръгла маса: Русия след Путин (Русия – 10 годишен хоризонт), организиран от Центъра за изследвания на Балканския и Черноморския регион и проекта Bulgaria Analytica.
Как изглежда икономически и политически Русия днес, 6 месеца преди президентските избори, бе основният въпрос, коментиран от Владимир Милов на форума.
След известен период на добро икономическо развитие и сравнително нормални бизнес-отношения след 2008 г. Русия започна да навлиза във все по-тежка социална, икономическа криза, която върви успоредно с международни провали и културна катастрофа. Русия не е страната, в която ние руснаците в модерния нов век искаме да живеем: тя не е свободна, с отворени граници, страна, която е в мир със света. За властта на Путин благополучието на руснаците и това как светът възприема държавата нямат значение, има значение неговата власт.
Огромна е пропастта между пропагандата (вкл.на статистиката) и действителното положение. Има постоянен икономически спад, растящ бюджетен дефицит, засилваща се безработица, постоянно се увеличават цените и таксите за битови услуги. Силно е деформиран експортът – ако в началото на века суровините са съставлявали 40-44 %, последните години този процент върви към 69. Демографската криза е сраховита, измират над 500 000 годишно, като причините са най-вече лошото здравеопазване и алкохолизмът. Срещу това пропагандата казва : преодоляна е икономическата криза, последица от световната, доходите растат, подобрява се благосъстоянието, раждат се все повече деца, икономиката просперира. Ако преди по-малко от десетина години средната заплата беше 1000 долара, сега е 600.
Много са външните фактори, които, без съмнение, влияят – от променените цени на енергоносителите и конкуренцията на газовия пазар до въздействието на синхронизираните икономически санкциите на Европа и САЩ срещу Русия, но кои са вътрешните ?
Корупцията и пак корупцията. С вече катастрофални последици. Корупцията ни убива. Индексите за корупционните кражби достигат небивали размери, изчисленията показват, че годишният обем на корупционния пазар върви и вече надминава ¼ от БВП, тенденция, която я има още от 2008-а и продължава. И върви с безнаказаност. Ако се върнем пак тези години назад, дори и официално се отчита, че след съдебни дела не повече от 25% от обвиняемите са лишени от свобода, 65% и повече излизат с условни присъди.
За тази корупцията се създава идеална среда – от монопола на Путин и неговите другари извън и във властта, раздават се списъчно огромни обществени поръчки. Приятелските кръгове, които печелят, се знаят масово от редовите граждани, те не са тайна за никого. Родственици на известни партийни функционери заемат важни длъжности в най-големи държавни компании, управляват финансови потоци за милиарди. Проблемът е огромен. Ние не искаме корупция при раздаване на обществените поръчки, не искаме този монопол. Необходимо е правилата и разделението на властите да работят, властта да не се използва за облагодетелстване на лични и „кръгови“ интереси.
Как противодейства властта освен с официална статистика и пропаганда на влошаването на социално-икономическата ситуация?
Няма програма, няма действия. Путин компенсира икономическия провал с политически и външнополитическите актове. Преди бяха бойните действия срещу чеченските сепаратисти, „усмиряването“ на Казказ, после дойде Крим, за да остане като исторически значим предел, връх на неговото управление. Голяма част и от икономическите провали взеха да приписват на проблеми с Украйна.
Същото стремление към историческо величие имаме и на световната арена. ¼ от БВП отива за военни разходи за самодоказване и така със сигурност ще е поне до 2020-2024 година.
Специално по отношение на удара върху Русия на икономическите санкции на външния свят, които, без съмнение, затрудняват инвестициите, функционирането на банките, много бизнеси, се действа по всякакви начини за тяхното отслабване. Точно това са и опитите за намеса в отношенията между западните държави, за вбиване на клинове навсякъде, където може , където поддаде – за да се разхлабят санкциите. Трудно ще се промени и специално отношението към България, част вече от европейския свят, което остава като към бивша колония.
Какво показват социологическите сондажи за одобрение на власт и политики?
Външната политика държи одобрение,по отделни въпроси дори 70%, но това са по-скоро инерционни отговори, защото щом социолозите задълбаят с въпросите, се оказва, че тези теми никого не интересуват, защото домакинствата нямат пари за нищо, данъците, таксите се увеличават и безработицата постоянно расте. Има нарастваща пропаст между нуждите и очакванията на обществото и действията на властта.
Възможно ли е някакво преобръщане, колеги зададоха дори въпрос, съдържащ думата революция?
Хората действително искат промени в политиката на правителството, Путин, според заглавията стои много популярен, но положението долу в действителност не е розово. Огромно е разочарованието от монополистката система, която не предлага на хората нищо добро, отрязва им възможностите за нормален и хубав живот.
Преобладаващото мнение днес е, че Путин е „навсегда“, завинаги. Аз не считам така. Имаме негови портрети, портрети като на някой шейх от арабските страни, но ние нямаме нужда от такова лидерство. То е демодирано и за Русия.
Аз съм оптитимист, защото обществото иска промени. Президентският вот е един от шансовете Русия да се върне в едно нормално русло на развитие, не в интерес на олигарсите на Путин, а в интерес на гражданите. Да имаме работеща конкуренция. И мисля, че, ако сега не стане, времето за това не е далеч.
Какво реално може да постигне опозицията на президентските избори?
Путин се подиграваше на един етап, че ние, опозицията, събираме някакви хора в Москва – интелигенция, докато той е с народа по страната. Обаче вече не е така. Има митинги дори в Мурманск и Архангелск, където никога е нямало митинги на опозицията. Кризата се затяга навсякъде и няма лъч за подобряване. Тази безизходица все повече озлобява хора срещу властта. Със сигурност на изборите опозицията ще покаже, че Путин има проблеми. Тези проблеми не могат да бъдат решени с портрети и ореоли.
Единственият начин Путин да съхрани авторитет, е да отиде на неинсценирани, открити избори. Ако не пусне като конкурент Навални, а някакви глупави кандидати и дядовци като Зюганов и Жириновски, на които всички се смеят, е знайно кой ще победи. Това казва руският политик Владимир Милов. Едни трудни избори, макар и спечелени от Путин, ще покажат наистина накъде върви и накъде иска да върви Русия. Ако успеем на първи тур за Путин да са гласували по-малко от половината руснаци, това ще има силно психологическо влияние. Оптимист съм, защото вярвам в съществуването на силна демократична Русия.
