Владимир Перев е общественик, македонски българин, бивш телевизионен журналист, работил в Македонската национална телевизия над 30 години до 2004, но уволнен заради пробългарските си прояви. Баща му Харалампи Перев е български офицер, служил в Българската армия и през двете световни войни, като за кратко е избран от прилепчани за кмет на Прилеп преди установяване на българско управление.
Има ли отзиви в македонските медии от съвместната визита на българския и македонския президент в Рим по повод 24 май и предимно положителни или отрицателни са те?
Македонските медии с голямо внимание следяха тази визита. И първите реакции, които аз видях по телевизиите, и изобщо медиите бяха положителни. И се говореше, че става въпрос за един истински приятелски жест. Но имаше и медии, които говореха нещо съвсем друго. Казваха, че не е трябвало двамата президенти да пътуват с един самолет, а Пендаровски е трябвало да пътува със своя самолет. Защото така е било нарушено правото на предимство. В смисъл, че не са били в равноправно положение. Което се е видяло при слизането от самолета, защото те са слезли заедно, но пръв е бил поздравен българския президент и т.н. Някои от тукашните македонски медии се насочиха към някакви подобни детайли. Но като цяло – и обикновените хора, и по-голямата част от медиите бяха положително настроени към посещението.
Как разчитате този политически ход и особено това, че Стево Пендаровски се съгласи да придружи българската делегация, пътувайки със самолета на Румен Радев?
Аз, а и повечето хора около мен, смятаме, че е положително, че е имало контакт. Добре е, че са пътували заедно, добре е и че са били в един самолет. А по отношение на дипломатическата важност на това събитие – за обикновения човек това нещо няма голямо значение. При ситуация, в която знаем, че се е пътувало за честването на 24 май в Рим, винаги българската делегация е имала предимство в църквата Сан Клементе, при опелото, даже по времето на социализма. Така че най-важното наистина е, че са е било постигнато това да пътуват заедно. Аз твърдя, че този ход няма да промени хода на историята и на междусъседските отношения на ниво правителство или на ниво отношенията в Комисията по историческите, културните и езиковите въпроси. Но той е знак, че нещата могат да се променят.
Мислите ли, че това съвместно пътуване представлява възможност да излезем от периода на българо-македонската „студена война“?
Аз не виждам възможност в скоро време да се излезе от студената война, както вие казвате, между Македония и България. Мисля, че ще трябва да мине още много време, за да се оправят отношенията по един елементарен начин. Като казвам много време, да уточня – аз не вярвам, поне до края на годината да се случат някакви значими събития за подобряване на отношенията. Защото президентът на Македония не е този, който решава за ситуацията. Когато трябва да се изчистят проблемите с Историческата комисия, с езика, с македонската идентичност и ключовата дата 2 август 1944 г. – всичко това най-малко зависи от македонския президент.
Освен това в Македония е ясно, че България има едно временно служебно правителство, което не може да вземе ключови решения за разрешаването на конфликта между двете държави. С ограниченията на българската конституция и законите, нито Румен Радев, нито сегашния кабинет имат тези правомощия. Така че не очаквам нищо позитивно до новите избори в България. След това вече ще видим какво ще е новото правителство и какво ще стане.
Искам само да добавя, че според мен България има проблем, какъвто има и Македония. В България има вътрешни сили, които искат тя да отстъпи повече от възможното. Това са либералите, свободомислещите и онези, които са били поддържани от Сорос. В Македония пък има друг основен фактор – бившите комунисти, претворени в демократи, които мислят, че единственият изход на Македония е в единството с Белград и Русия. И мисля, че заради това, заради изненадващата проруска политика в Македония, изненадващото силно руско лоби, българското и руското правителство няма да могат да постигнат решение.
Аз, също като някои български специалисти и анализатори, мисля, че влизането на Македония в Европейския съюз в този момент ще бъде Троянският кон на Русия в него, с цел разлагането и унищожаването му. Така че, всъщност, всяко отлагане на приема на Македония, което минава през разрешаване на конфликта с България, всъщност е положително за целостта и демократичните ценности на ЕС.