Поради нажежената обществено-политическа обстановка в България през последните месеци би трябвало вече на всеки да е ясно, че всякакви действия и изказвания трябва да са добре премислени, защото вече сме в ситуация, в която всичко има значение, или ако няма, му се придава такова. В този ред на мисли акцията на няколко проверяващи органа във веригата детски магазини „Хиполенд“ е един емблематичен случай за това, което разговорно наричаме „автогол“.
След като 4 служби взеха компанията в 10 сутринта вчера на абордаж, уж за редовна проверка, още в късния следобед ни изненадаха с новината, че проверката рязко е свършила. Това нямаше да изглежда така, както изглежда, ако не бяха се случили още две неща. Първо, ден по-рано изпълнителният директор на „Хиполенд“ Мариан Колев излезе с ядно изявление, заклеймяващо действията на органите на реда срещу протестиращите на 2-3 септември, като сред пострадалите се оказа и неговият син. Второ, медиите вдигнаха яка олелия в негова подкрепа, която стана още по-силна, когато се разчу за проверката.
В крайна сметка отстрани и най-неизкушеният от симпатии към протестите вижда в този случай следното: държавни органи удариха бизнеса на човек заради негово изказване, но свиха перките веднага, когато човекът продължи да отстоява в медиите своето и скандалът премина в медийно кресчендо с всички негативи за властта от това.
Обаче когато си вкараш автогол, той пак се брои за противника и нищо не може да се направи. А дори повърхностният анализ показва, че както и да стоят реално нещата по случая, няма извод, който да е добър за управляващите, олицетворявани в тази драма от проверяващите органи. Ами да видим:
1/ Проверката е нормална и е съвпаднала по време с ескалацията на напрежението и с изявлението на Колев. Тогава обаче защо я спряха така скоропостижно? Защото веднага стана ясно, че е отмъщение, казват страшно много хора и се наострят против властта, която в очите им използва институциите срещу опонентите си. Така дори и проверката да е приключила реално а не под обществен натиск, някой трябваше да си даде сметка за впечатлението, че контролните органи могат да спират законни свои действия под външно влияние. В този случаи – заради медиен шум. Е, не бива така. Не е добре за правовата държава.
2/ Проверката е нарочна, като наказание за човека, дето много си отваря устата. Този вариант говори сам за себе си – той пък хич не е добър атестат за правовата държава, а ония в Брюксел яко ще сочат с пръсти. Според тенденцията в ЕП и ЕК – може и със средните, ако не са доволни от върховенството на закона, когато стане време за отпускане на парите от еврофондовете. А това вече е лошо за всички.
Пак подчертавам: може всичко да е редовно, проверката да е била планирана отдавна и да е свършила просто защото е проверила каквото трябва. Обаче отстрани нещата, като се съпоставят, изглеждат отвратително и едно бъркане в социалните мрежи бързо ще покаже, че страшно много българи споделят това мнение.
Е, вярно е, че след гневното писмо на Колев когато и да проверят „Хиполенд“ в обозримо бъдеще, винаги ще се надигнат гласове, че е вендета. Обаче управляващите затова са управляващи – за да ги мислят и преценяват тези неща и да се оправят добре с детайлите. Особено в обстановка като сегашната. В случая се издъниха и все едно си купиха от „Хиполенд“ детска топчица, с която си набутаха нелеп автогол.
Защото и в двете посочени по-горе ситуации изводите не говорят добре за тях – или изглежда, че институциите се поддават на външно влияние, което не е добре в едни случаи, или че биват използвани като бухалка, което не е добре в други. Сега в какъвто и обяснителен режим да влизат властите, си остават назад в резултата и репутацията им страда.
Всеобщо е мнението, че тази не е първата случка, в която институции или служби действат като слона в стъкларския магазин и си спечелват неприязън сред много граждани. Да, със закона компромиси не бива да има. В сегашната нажежена обстановка обаче тактичността и пресметливостта как ще изглеждат нещата пред хората са също много необходими. Това са важни качества на мъдрото управление. Не ги виждаме.
Чудно ли е тогава, че толкова народ иска оставки?
