Изкуството не се измерва в години, а в своята стойност и влияние. Влиянието на произведенията на Иван Газдов е една от значимите културни ценности за съвременна София и България. Това сподели главният редактор на списание ЛИК на БТА, доц. Георги Лозанов, по време на откриването на изложба с графикатури и авторски постери на проф. Иван Газдов по повод неговия 80-годишен юбилей. Събитието се проведе в столичната галерия „Академия“ на Националната художествена академия (НХА).
„Иван Газдов е създал уникален стил в графиката. Той умее да представя себе си през рисунката, отразявайки сложността и многопластовостта на своята идентичност. Творчеството му включва иро ня, която не е просто карикатура, а е сложен метод на познание, освобождаващ възприятията ни от заблужденията, с които сме свикнали“, добави доц. Георги Лозанов.
„От името на академичната общност на НХА и от свое име, изказвам моите най-искрени поздравления на проф. Иван Газдов за неговия юбилей и откритата изложба в галерия „Академия“. Тази експозиция е естествена част от нашето галерийно пространство, свързващо всички нас, които сме преминали през НХА. Вашата удивителна годишнина не е просто числово обозначение, а символ на десетилетията на вашата творческа и интелектуална свобода, а също и на връзката между преподавателя и студентите, доказателство за което е участието на проф. Николай Младенов в изложбата“, отбеляза ректорът на НХА проф. Георги Янков, който бе представен от зам.-ректора проф. д-р Здравка Василева.
Тя допълни, че поздрави за изложбата са изпратили министърът на външните работи Георг Георгиев и министърът на културата Мариан Бачев, който поднесе кошница с цветя.
„Подходът ми към днешната изложба е да ѝ дам кратко наименование. Смятам, че това е изложба на диалогичната разумност. Защо не „изложба на диалогичното въображение“? Защото въображението по природа е непостоянно и понякога не може да предаде ясно алгоритъма на разума, който ни помага да разбираме света около нас”, допълни кураторът на изложбата Ивана Мурджева.
На събитието присъства и историкът на философията проф. дфн Георги Каприев, който сподели, че „Иван Газдов не се съобразява с никого и не се подчинява на нищо, това е неговата особена философия на живот”.
„Човек, който тайно не се смята за специален, особено ако е творец, е изгубен. А този, който постоянно се опитва да се представя като специален, е още по-голям губещ“. Този афоризъм на Александър Шурбанов показва, че Иван Газдов е специален и не е изгубен“, добави проф. Каприев.
В края на откритата изложба, авторът изказа благодарности на всички за тяхното присъствие.
„След година на размисли с Ивана Мурджева, избрахме тази ясна и стойностна експозиция“, поясни Газдов.
Той цитира модернистичния писател и архитект Чавдар Мутафов: „Изкуство и нищо друго“ и добави, че „постигането на стил не е догма, но веднъж постигнат, той може да се превърне в догма“.
В рамките на откритото събитие бе показан и авторският филм на проф. Газдов „Въпросите на Иванчо“ (с участието на Кръстю Лафазанов), последван от томбола, в която петима късметлии спечелиха графики на автора.
Между присъстващите бяха също председателят на Комисията по външни работи Йорданка Фандъкова, директорът на Националната галерия Анелия Николаева, художниците Станислав Памукчиев, Вилиам Китанов и др.
Иван Газдов е роден в Ямбол през 1945 г. Завършва НХА през 1970 г. при проф. Ал. Поплилов. Специализирал е в Gerrit Rietveld Academie, Амстердам през 1978 г. Професор в НХА, а в периода 1999 – 2003 е ректор. През 2023 г. получава титлата „Доктор хонорис кауза на НХА“ – най-високото отличие на Академията. През 2017 г. организира голяма ретроспективна изложба в седем зали на НГ „Двореца“ в София. Участвал е по покана в Първия международен салон на плаката в Гран пале, Париж през 1996 г. и последвалата изложба в петте континента. Печелil е общо 34 награди за изобразително изкуство – 20 национални и 14 международни. Някои от тях са Голямата награда на Съюза на българските художници, награда от конкурсен форум в Москва през 1985 г., специалната награда на името на Хидезо Кондо от конкурса на вестник „Юмиури Шимбун“, Токио през 1986 г., и държавна награда „Златен век“ – звезда на Министерството на културата през 2015 г. и др.
През 1978 г. представя своята първа изложба с авторски постери, концепция утвърдена чрез голямата монография „Авторски плакат“. Автор е на над 20 специализирани албума и книги. Работите му са част от колекции и галерии в световен масштаб – Музей за модерно изкуство, Тояма, Япония, Музей за модерно изкуство „Нойе Замлунг“, Мюнхен, Германия, Музей „Форне“ в Париж и др.
