Военният конфликт между Израел и Иран избухна на 13 юни 2025 г., когато Израел осъществи внезапна атака срещу ключови военни и ядрени обекти в Иран. Това прекъсна преговорите между Техеран и Вашингтон относно ядрената програма на Иран и евентуалното облекчаване на санкциите.
В първите часове на войната бяха извършени целенасочени убийства на висши военни и ядрени учени, а въздушните удари унищожиха части от иранската противовъздушна отбрана.
В отговор Иран изстреля стотици ракети и дронове към израелски военни обекти и градове. Израелските системи за противоракетна отбрана прихванаха по-голямата част от тях, но все пак имаше жертви и разрушения в Израел. По данни на израелската армия, до момента са загинали най-малко 24 души в Израел и стотици са ранени, докато в Иран жертвите са над 650, включително 263 цивилни, и повече от 2000 ранени.
Военни операции и стратегически цели
Израелската армия съобщи, че през нощта е нанесла удари по десетки цели в Иран, включително производствени мощности за ракети и ядрено-изследователски обекти в Техеран. В операцията са участвали над 60 изтребителя, като основните цели са били свързани с програмата за ядрени оръжия и балистични ракети на Иран.
Израелските удари унищожиха ирански обекти в Натанз, Исфахан и в близост до Техеран, както и голяма част от ракетните установки на Иран, което доведе до намаляване на интензитета на иранските атаки.
Премиерът на Израел Бенямин Нетаняху заяви, че страната му е „на решаващ исторически момент“ и че Израел ще продължи да действа, докато не елиминира заплахата от иранската ядрена програма. „Ние защитаваме свободния свят от тероризма и варварството, които Иран изнася по света,“ подчерта Нетаняху.
Иранската позиция и ответни действия
Иран твърди, че ядрената му програма е с мирни цели, но е единствената държава без ядрено оръжие, която обогатява уран до 60% – стъпка, близка до оръжейните 90%. След израелските удари, иранското ръководство предупреди, че всяко американско военно участие ще доведе до „необратими щети“ за САЩ, като аятолах Али Хаменей заяви: „Иранската нация няма да се предаде“.
Международна реакция и дипломатически опити
САЩ, начело с президента Доналд Тръмп, засега се въздържат от пряко военно участие, но Белият дом обяви, че ще даде две седмици за дипломатически усилия преди да вземе решение за евентуална намеса.
Тръмп заяви, че не желае дългосрочна война, а само да предотврати придобиването на ядрено оръжие от Иран. В същото време Вашингтон изпрати самолетоносач и изтребители в региона, а държавният секретар Марко Рубио подчерта, че Израел е действал самостоятелно, въпреки че по-късно Тръмп опроверга това твърдение.
Европейските сили – Великобритания, Франция и Германия – настояват за дипломатическо решение и организират среща с иранския външен министър в Женева. Германският канцлер Фридрих Мерц определи израелските удари като „работа в полза на Европа“ и подчерта, че те отслабват терористичния потенциал на Техеран.
Рискове и анализ
Според анализ на Associated Press, конфликтът между Израел и Иран е безпрецедентен по мащаб и интензивност, а опасността от въвличане на големи световни сили е реална, особено на фона на нестабилността в Близкия изток след войната в Газа. Reuters подчертава, че за първи път от десетилетия на „сенчести“ сблъсъци ирански ракети и дронове успяват да пробият израелската отбрана и да причинят жертви сред цивилното население.
Deutsche Welle обръща внимание и на дипломатическите усилия на европейските страни, които настояват за незабавно прекратяване на огъня и възстановяване на преговорите, докато Русия и Китай призовават за сдържаност и предупреждават срещу разширяване на конфликта.
Ескалацията между Израел и Иран през юни 2025 г. бележи нова ера на директна конфронтация, която носи сериозни рискове за регионалната и глобалната сигурност.
Докато военните действия продължават, съдбата на конфликта ще зависи от ефективността на дипломатическите усилия и готовността на световните сили да предотвратят по-широка война
