Конфликтът в Иран все повече влияе на потребителските навици в Европа. Чрез повишаващи се разходи за енергия, торове и логистика, войната има пряко влияние върху европейските домове, според анализ на YouGov, предоставен на БТА. Тази ситуация принуждава потребителите да преразгледат стратегиите си за пазаруване, обобщавайки редица проучвания и оценки.
Устойчива ценова предпазливост и пазар с различни скорости
От началото на кризата с разходите за живот през 2022 г. потребителите запазват висока степен на ценова предпазливост – около 40% от европейците вече планират да променят поведението си в отговор на цените.
Същевременно делът на финансово затруднените домакинства остава над предкризисните нива, формирайки дългосрочна предпазливост в потреблението.
„Кризите и конфликтите, какъвто е Иран или войната в Украйна, усилват структурните промени в европейския пазар на стоки“ – каза Щефан Ломан, старши консултант в YouGov, цитиран в доклада.
„Текущото увеличение на разходите попада в контекста на потребителска среда, която поначало е засегната от продължителна инфлация“. Вместо да орязват разходите рязко, потребителите се ориентират към по-диференцирано и селективно управление на своето потребление.
Анализът разкрива и „пазар с две скорости“: докато някои домакинства усещат временно облекчение, други, особено в страни като Румъния, Унгария и Испания, продължават да са под голям финансов натиск.
Новият „троен ценови шок“
В контекста на инфлационния шок от 2022 г., настоящият натиск произтича едновременно от три основни фактора – енергия, торове и логистика.
Този „троен удар“ оказва влияние върху производството и доставките на храни и потребителски стоки, довеждайки до увеличения по всички етапи на веригата – от суровините до крайния продукт.
Най-силно пострадали са храни, изискващи енергийно интензивна обработка, като млечни изделия и замразени храни, тъй като разходите за охлаждане, транспорт и опаковки реагират бързо на повишаването на цените.
Потребителите пренареждат приоритетите, а не масово пестят
Въпреки натиска, потребителите не прибягват до драстично свиване на разходите. Вместо това те пренареждат своето потребление, избирайки кои категории смятат за „оправдано скъпи“ и кои могат да заменят.
Тази логика води до три основни поведения: защита на основни категории (хляб, млечни продукти, основни храни), оптимизация на разходите при месо, алкохол и домакински стоки, и бърз отказ от „излишни“ категории като козметика и луксозни стоки.
Очакванията натежават
Предвижданията за бъдещи ограничения играят важна роля. Все повече европейци смятат, че ще им се наложи да намалят разходите си – особено онези, които вече са го направили. Това се оказва самостоятелен фактор за предпазливо потребление: дори при отсъствие на веднага видим спад на доходите, несигурността увеличава чувствителността към цените.
Същевременно нараства делът на домакинствата с трудности при покриването на основни разходи – особено за енергия, горива и храни, дори в големи икономики като Германия и Великобритания.
По-малки пазарски колички, повече сравнения и растящ дял на частни марки
Данни показват конкретни механизми за адаптация. Потребителите купуват по-малки количества, но по-често. Освен това те активно сравняват цени и търсят промоции, като все по-често се ориентират към по-евтини алтернативи и веригите с частни марки.
Делът на частните марки в Европа е нараснал средно с около 3 процентни пункта, а 64% от финансово затруднените домакинства предпочитат тези марки.
„Обучени“, а не паникьосани потребители
Основният извод от анализа е, че европейските потребители вече не реагират панически, както в периода на 2022 г., а действат „обучено“ и рационално. Те оптимизират разходите в рамките на категориите (чрез смяна на марка, размер или магазин), защитават продукти, които имат ясна стойност или емоционална значимост, и се стремят да намерят баланс между икономията и малките „удоволствия“.
В този контекст, анализът заключава, че новата вълна на инфлация не води до резки падения в потреблението, а до по-фино и стратегическо управление на бюджета – тенденция, която вероятно ще се задълбочава с продължаващата геополитическа нестабилност.
Изследването е проведено между 11 и 25 март с участието на над 8000 пълнолетни в шест европейски държави (Великобритания, Франция, Германия, Дания, Испания и Италия). Резултатите са представителни за населението на съответните страни на възраст над 18 години.
